Едно от нещата, които не ни притесняваха в тази война, бяха вражеските агенти. След хубаво пребоядисване всеки тауранец може да се дегизира най-много като лабораторна гъба. Винаги готов да предизвика подозрение.
Хилибоу ги призова към внимание и в следващия миг вече им разправяше с чувство на дълг какъв добър командир щях да им бъда; също, че съм участник във войната от самото й начало и ако възнамеряват да оцелеят, за препоръчване е да последват примера ми. Не спомена, че бях посредствен войник с таланта да не бъда улучван. Нито пък им каза, че бях напуснал армията при първата възникнала възможност и сетне се бях върнал в нея, само защото условията на Земята бяха непоносими.
— Благодаря, лейтенант — заех мястото й на подиума. — Свободно! — разгърнах единствения лист, върху който бяха написани заповедите ни и им го показах. — Имам за вас две новини: добра и лоша.
Това, което преди пет века звучеше като шега, сега бе обикновена констатация.
— Ето заповедите ни за кампанията на Сейд-138. Добрата новина е, че навярно няма да се сражаваме, поне не веднага. Лошата е, че ще играем ролята на мишена.
След тези думи те се поразмърдаха, но никой не каза нищо и никой не свали очи от мен. Добра дисциплина. Или може би — просто фатализъм; нямах представа колко реалистично си представяха бъдещето. И по-точно — липсата на бъдеще.
— Това, което ни е заповядано да предприемем, е… да намерим най-голямата входно-изходна планета в системата на Сейд-138 и да построим база на нея. Сетне да останем в базата, докато не ни сменят, т.е. приблизително две или три години. През това време почти сигурно ще бъдем нападнати. Както мнозина от вас навярно знаят, командването на Ударните сили е разкрило стандратния модел, по който врагът се придвижва от една черна дупка към друга. Надяват се да съумеят да проследят тази сложна закономерност във времето и пространството и да открият родната планета на тауранците. Засега обаче единственото, което началниците ни могат да направят, е да пращат групи за прехващане, които да ограничават експанзията на противника. В общи линии нашата задача се състои тъкмо в това. Ще бъдем една от няколкото десетки ударни групи, които ще блокират маневрите на тауранците, в близост до техните териториални граници. Никога няма да е достатъчно често, нито достатъчно силно напомнянето ми колко е важна тази наша задача — ако UNEF успее да ограничи експанзията на противника, може би ще успеем да го обградим. И да спечелим войната.
За предпочитане — преди да сме се превърнали в пушечно месо. Искам едно нещо да е ясно: възможно е да ни атакуват в деня, в който се приземим, както е възможно и просто да поседим там десет години и сетне да се върнем у дома. — Шансът за последното май бе равен на нула. — Но каквото и да се случи, през цялото време всеки от нас ще трябва да бъде в съвършена бойна форма. Докато траят преходите, ще поддържаме редовна програма по физическа подготовка и ще преговаряме наученото. Особено по строителна техника — ще трябва да изградим отбранителните си съоръжения за възможно най-кратко време.
Господи, тонът ми заприличваше на офицерски!
— Въпроси? — Нямаше въпроси. — Тогава бих искал да ви представя комодор Антопол. Комодор?
Комодорът не се опита да скрие отегчението си, докато изброяваше пред аудиторията, съставена от хлапетии, характеристиките и възможностите на „Масарик II“. По време на принудителното ми обучение в кюпа аз бях усвоил повечето от фактите, които съобщаваше тя, ала последните й думи ме заинтригуваха.
— Сейд-138 ще бъде най-далечната черна дупка, до която е достигал човек. Тя дори не се намира в нашата галактика, а е по-скоро част от Големия Магеланов облак, на около 150 000 светлинни години оттук. Пътуването ни ще изисква четири колапсарови скока и ще трае около четири субективни месеца. Маневрите за навлизане в колапсара ще ни пратят в момента на сближаване със Сейд-138 с около триста години след календара на Старгейт.
Ето ти още седемстотин изминали години, ако оживеех, за да се завърна. Не че имаше голямо значение; с Меригей се бяхме разделили навеки, а на света не съществуваше друг човек, който означаваше нещо за мен.
— Както каза и майорът, не бива да допускате тези цифри да ви въведат в заблуждение. Противникът също се е насочил към Сейд-138; възможно е да пристигнем там в един и същи ден. Аритметиката на ситуацията е сложна, но можете да вярвате на думите ни; състезанието ще бъде много оспорвано.
— Майор, имате ли още нещо за тях?
Започнах да се изправям.
— Ами…