— Ми-и-и-рно! — изкрещя Хилибоу.
Трябваше да свикна с това.
— Искам само да уведомя старшите офицери от четвърто ниво нагоре, че бих желал да се видя с тях за няколко минути. Взводните сержанти, отговаряте хората ви да са построени в отсек 67 утре, в четири сутринта. Дотогава всички могат да разполагат с времето си. Свободни сте.
Поканих петте офицера в кабината си и извадих бутилка истински френски коняк. Струваше ми двумесечна заплата, но какво друго можех да направя с парите си?
Раздадох чашите, но Алсивър, лекарката, се поколеба. Вместо да пийне, тя строши малка капсулка под носа си и вдъхна силно. После без особен успех се опита да прикрие еуфоричното си изражение.
— Нека първо да решим един основен проблем, който засяга личния състав — рекох аз, докато им наливах. — Знаете ли всички, че не съм хомосексуално ориентиран? Смесен хор от „да, сър“ и „не, сър“.
— Смятате ли, че това би могло да… усложни положението ми на командир? Поне що се отнася до редовия състав?
— Сър, аз не мисля… — започна Мур.
— Няма нужда да ме титулувате — рекох, — не и в този ограничен кръг; преди четири години, искам да кажа, по моята обективна времева скала, бях все още редник. Когато войниците не се навъртат наоколо, за вас аз съм просто Мандела или Уилям. — В мен се породи чувството, че допуснах грешка, още докато го казвах. — Продължавай.
— Ами добре, Уилям — подкара направо той, — това би могло да се превърне в проблем преди сто години. Знаеш как са се чувствали хората тогава.
— Всъщност не знам. Единственото, което знам за периода между двайсет и първи век и наши дни е военната история.
— О, така ли? Ами, това се е считало, ъ-ъ-ъ, как да се изразя? — той плесна с ръце.
— Било е квалифицирано като престъпление — вметна лаконично Алсивър. — По времето, когато Съветът по евгеника се стараел да прокара в обществото идеята за еднополовия секс.
— Съвет по евгеника ли?
— Поделение на UNEF. Има власт само на Земята — тя вдъхна дълбоко от счупената капсула. — Идеята им била да убедят хората, че не бива да правят деца по естествен път. Защото, „А“, хората проявявали осъдителна липса на разум при избора на генетичен партньор. И „Б“: — Съветът преценил, че расовите различия водят до ненужно разделение в редовете на човешкото братство; така само няколко поколения след въвеждането на тотален контрол върху раждаемостта, цялото население на планетата щяло да се обедини в една раса.
Не предполагах, че бяха стигнали чак дотам. Макар че бе логично.
— И ти одобряваш всичко това? Като лекар?
— Като лекар ли? Не съм много сигурна. — Тя извади от джоба си нова капсула, повъртя я между палеца и показалеца си, загледана в нищото. Или в нещо, което ние, останалите не можехме да съзрем. — Сегашното положение донякъде облекчава работата ми. Множество болести просто вече не съществуват. Но се боя, че шефовете не знаят чак толкова много за генетиката, колкото си мислят. Това не е точна наука; възможно е да допуснат някоя грешка, а резултатите от нея да се проявят чак след векове.
Тя строши ампулата под носа си и вдиша дълбоко на два пъти.
— Но като жена аз съм изцяло за.
Хилибоу и Ръск закимаха енергично.
— Заради това, че не ти се налага да раждаш ли?
— Отчасти — да — тя събра очите си по смешен начин, вгледана в капсулата, докато вдишваше за последно. — Но най-вече поради… поради това… че не се налага да си с мъж. Да влиза в мен. Отвратително е, нали разбираш?
Мур се разсмя.
— След като не си го опитвала, Даяна, недей да…
— О, замълчи — и тя го замери на шега с празната капсула.
— Но това е съвсем естествено — възразих аз.
— Естествено е и да скачаш от дърво на дърво. Да ровиш земята за корени с тъпа сопа. Напредък, мой добри майоре, напредък.
— Както и да е — рече Мур, — това е било смятано за престъпление само за един относително кратък период от време. Сетне било преценено, че е, ъ-ъ-ъ, лечимо…
— Деформация.
— Благодаря. А сега, днес, то е такава рядкост… Съмнявам се, че някои от мъжете и жените изобщо ще му обърнат внимание.
— Просто ще го възприемат като проява на ексцентричност — обобщи великодушно Даяна. — Не е като да ядеш бебета.
— Точно така, Мандела — присъедини се и Хилибоу. — На мен, например, ми е съвършено безразлично.
— Аз… радвам се.
Страхотно. Почваше да ми става ясно, че нямах и най-бегла представа как да се държа с хората. Доколкото моето „нормално“ поведение се базираше върху сложния, неписан кодекс на сексуалния етикет. Трябваше ли да се отнасям и с мъжете, както с жените, и обратно? Беше дяволски объркващо.
Гаврътнах чашата си и я оставих.