4.
В продължение на три седмици пътешествахме с ускорение 1 g, като от време на време оставахме в безтегловност и правехме проверка на навигацията; курсът на „Масарик II“ описваше една дълга и тясна „примка“ до черната дупка Реш-10 и обратно. Началният период мина гладко, хората се приспособиха към начина на живот на кораба. Оставих ги на режим, който позволяваше минимална уставна заетост и максимално преговаряне и тренировки — беше за тяхно добро, макар да не бях толкова наивен да вярвам, че и те ще го приемат така.
След около още една седмица на 1 g редник Рудкоски (помощникът на готвача) разполагаше с казан, който произвеждаше по осем литра 95-процентов етилов спирт, Не исках да го възпирам — животът и без това бе безрадостен; нямах нищо против, стига хората да изпълняваха задълженията си трезви — но бях дяволски любопитен да узная как успяваше да отклони суровините при нашия „заключен“ вътрешен цикъл и как хората плащаха алкохола си. Използвах субординационните си правомощия и възложих на Алсивър да разбере. Тя попита Джарвил, който подпита Карерас, който от своя страна се разговори с Орбан, готвача. Оказа се, че сержант Орбан е подредил всичко, оставяйки мръсната работа на Рудкоски, и направо си умирал да се похвали за това на някой, комуто може да се довери.
Ако се хранех с редовия състав, може би щях да установя сам как ставаше всичко. Но схемата не се разпростираше чак до територията на офицерите.
Чрез Рудкоски Орбан бе сътворил основаваща се на алкохола икономика, която обхващаше целия кораб. Ето как действаше тя.
На всяко ядене се приготвяше по един много сладък десерт — желе, крем карамел или плодова пита, който можеш и да изядеш, ако си в състояние да се справиш с пресищащия му вкус. Но ако десертът останеше на таблата ти, когато я носиш на гишето за рециклиране, Рудкоски ще ти даде десетцентов купон и ще хвърли шекереното удоволствие в казана за ферментация. Той разполагаше с два двайсетлитрови казана и докато единият се пълнеше с материал, другият бе „в действие“.
Десетцентовият купон стоеше в основата на системата, която даваше възможност да закупиш половин литър чист етил (с подправки на вкус) за пет долара. Отделение от пет души, изцяло отказали се от десертите си, можеше да си купи около литър седмично, достатъчно да се организира купон и в същото време — недостатъчно за да създаде здравни проблеми.
Когато Даяна ми сведе тази информация, тя донесе също и бутилка от най-гадния алкохол на Рудкоски; беше с миризми, които явно не се бяха харесали. Бутилката бе преминала по цялата йерархия и нивото на течността в нея бе намаляло само с няколко сантиметра.
На вкус напомняше ужасна комбинация от ягода и кимион. С перверзните си наклонности на човек, който рядко пие, Даяна много го хареса. Поисках да ни донесат вода с лед и само след час тя се гипсира напълно. Аз също си сипах от питието, но не можах да го допия докрай.
Докато бе още на половината път до пълната забрава, изричайки тихи, окуражителни монолози към черния си дроб, тя най-неочаквано наклони глава и ме зазяпа с детинска откровеност.
— Ти имаш истински проблем, майор Уилям.
— Той е нищо в сравнение с онзи, който ти ще имаш утре сутринта, летенант доктор Даяна.
— О, няма страшно — и тя махна пиянски с ръка. — Малко витамини, малко глю… коза… м-ъ-ъничко адреналин, ако нищо друго не помогне. Ти… имаш… истински… проблем.
— Виж какво Даяна, не искаш ли да…
— Това, от което се нуждаеш… е да си запишеш час при онзи готин ефрейтор Валдес. — Валдес бе съветникът на мъжете по сексуалните въпроси. — Той има опит. Т’ва му е работата. Той ще ти помогне да…
— Нали вече говорихме на тази тема, не помниш ли? Държа да си остана такъв, какъвто съм.
— Нали всички това искаме? — Тя избърса една сълза, която навярно съдържаше цял процент алкохол. — Знаеш ли, че ти викат „Старата кримка“. Не, не ти викат така.
Тя заби поглед в пода, сетне вдигна очи към стената.
— „Обратния дъртак“, ето как ти викат.
Бях очаквал и по-лоши прякори от този. Но не и толкова скоро.
— Не ме интересува. На командира винаги му вадят прякори.
— Знам, но… — неочаквано, тя се изправи и се олюля — Пийнах твърде много. Ще си лягам.
Обърна се към мен и се протегна толкова силно, че ставите й изпукаха. Сетне изсвистя някакъв цип, тя се измъкна от туниката си и отиде на пръсти до леглото ми. Седна на него и потупа но дюшека.
— Хайде, Уилям. Единствена възможност.
— За Бога, Даяна, няма да е честно.
— Всичко е честно — изкикоти се тя. — И освен това, аз съм доктор. Няма да се разболея, нищо няма да ми стане. Помогни ми, моля ти се.