След всички тези петстотин години, те все още носеха сутиени, които се закопчаваха отзад.
Някой учтив джентълмен би й помогнал да се съблече и после тихичко би се оттеглил. Друг учтив джентълмен би напуснал стаята веднага. Но тъй като не бях нито от единия, нито от другия тип, аз се приготвих за атака.
За щастие тя заспа, преди да успеем да свършим нещо. Възхищавах се дълго на тялото ни на допира до него, чувствайки се като абсолютен простак, след което успях да събера нещата й и да я облека.
Вдигнах я от леглото, какъв сладък товар, и сетне осъзнах, че ако някой ме видеше да я нося към кабината й, тя щеше да се превърне в мишена за слуховете до края на кампанията. Обадих се на Чарли, казах му, че сме пийнали, че Даяна я е хванало и го попитах дали би дошъл да ми помогне, за да пренесем добрата леля докторка у дома й.
Когато Чарли почука на вратата, тя вече бе облечена и съвсем ненинно похърквате леко на стола си.
Щом я зърна, той се усмихна.
— Докторе, излекувай се сам. Предложих му шишето, като предварително го предупредих. Той го помириса и направи гримаса.
— Какво е това, лак за дърво ли?
— Готвачите са го измайсторили. С вакуумен казан. Той остави шишето толкова внимателно, сякаш се страхуваше да не избухне.
— Мога да предскажа, че клиентелата им ще намалее — Май скоро ще има мор. Тя наистина ли пи от тая отврат?
— Ами, готвачите сами са си признали, че не са сполучили с последната партида; другите им марки очевидно са с по-добро качество и са годни за пиене. Да, на нея много й хареса.
— Е… — засмя се той. — По дяволите! Какво предлагаш, ти да я хванеш за краката, а аз — за ръцете?
— Не, виж, нека и двамата да я подхванем под мишниците. Може би ще я заставим да повърви.
Когато я вдигнахме от стола, тя изстена леко, отвори едното си око и рече:
— Здрасти, Чарли:
Сетне затвори око и се остави да я повлечем към кабината й. Никой не ни видя как я замъкнахме, но съкафезничката й Лаасонен още не си бе легнала и четеше.
— Наистина ли е изпила това чудо, а? — Тя изгледа приятелката си състрадателно начумерена. — Чакайте, дайте да ви помогна.
С общи усилия успяхме да се преборим с нея и да я сложим в леглото. Лаасонен махна косите й от очите и ги приглади.
— Тя обяви, че всичко това било само един експеримент.
— По-предана е на науката, отколкото аз самият — отбеляза Чарли. — И има по-здрав стомах. Защо ли го каза?
Даяна глупаво си призна, че след първата чаша не помнела нищо. Тя смяташе, че Чарли е бил там през цялото време. Което, разбира се, бе за хубаво. Но о, Даяна, моя прекрасна потайна хетеросексуална дама, чакай само да ти купя една бутилка скоч, веднага щом кацнем на първия наш космопорт. След около седемстотин години.
За скока от Реш-10 до Каф-35 се върнахме обратно в резервоарите. Прекарахме две седмици при ускорение от 25 g, а сетне — още четири седмици при рутинното 1 g.
Бях обявил моята политика на отворени врати, но на практика никой не се възползва от нея. Рядко се виждах с войниците и при всички наши срещи резултатът бе незадоволителен. Проверявах как първи подготовката им, наказвах ги и от време на време им изнасях лекции. А и те рядко разговаряха по същество с мен, освен когато отговаряха на някой прям въпрос.
За повечето от тях английският бе или матерен, или втори език, но той чувствително се бе променил през последните 450 години, едва го разбирах, а когато говореха прекалено бързо — почти нищо не схващах. За щастие по време на първоначалното си обучение всички бяха учили английски от началото на XXI век; този език или по-скоро диалект служеше за постоянен lingua franka, посредством който войникът от двайсет и пети век можеше да общува с някой, който с бил съвременник на предците му отпреди деветнайсет поколения. Ако изобщо понятието предци все още имаше смисъл.
Спомних си за първия си боен командир — капитан Стот — когото мразех толкова сърдечно, колкото го ненавиждаше и цялата останала рота, и се помъчих да си представя какво ли бих изпитвал, ако той бе със сексуални отклонения и за да си общувам с него се налагаше да уча нов език.
Разбира се, имахме проблеми с дисциплината, та как иначе. Но беше истинско чудо, че въобще съществуваше някаква дисциплина. Хилибоу отговаряше за това; и колкото и да не я харесвах лично, трябваше да й отдам заслуженото: тя държеше изкъсо войниците. Повечето от надписите в корабните тоалетни бяха на тема невероятните сексуални отношения между втория помощник-командир и нейния началник.
От Каф-35 прескочихме до Самик-78, от там — на Аийн-129 и най-накрая — на Сейд-138. Скоковете не бяха по-дълги от няколкостотин светлинни години, но последният бе на разстояние 140 000 — може би най-големият колапсаров скок, извършван някога от земен кораб с екипаж.