И въпреки това имаше побои. Гробър едва не уби бившия си любовник Шон, задето онзи му направил гримаса, докато били на опашката за ядене. Получи седмица карцер в единочка (Шон — също, за това, че го бе предизвикал), след което последваха съвети от психиатъра и непоряди. Преместих го в четвърти взвод, за да не се вижда всеки ден с Шон.
Но когато за пръв път се срещнали отново в коридора, Гробър поздравил Шон със свиреп ритник в гърлото и се наложи Даяна да му прави нова трахея. Гробър получи още по-интензивен карцер, психиатрични съвети и непоряди — по дяволите, не можех да го преместя в друга рота — и сетне две седмици той се държа като добро момче. Преустроих разписанията им за работа и за хранене така, че никога да не бъдат заедно в едно помещение. Но те отново се срещнаха в коридора и този път резултатът бе почти реми: Шон приключи с две счупени ребра, но Гробър имаше разкъсан тестис и изгуби четири зъба.
Ако това продължеше, щях да храня една уста по-малко.
Съгласно военния кодекс можех да заповядам Гробър да бъде екзекутиран, защото фактически ние се намирахме в състояние на война. Може би точно така и трябваше да постъпя, веднага и на място. Но Чарли предложи по-хуманен изход от ситуацията и аз го приех.
Нямахме достатъчно помещения, за да държим Гробър непрестанно затворен, което изглежда бе единственото разумно и все пак практично решение, но на борда на носещия се в орбита „Масарик II“ имаше достатъчно място. Обадих се на Антопол и тя се съгласи да се погрижи за него. Дадох й разрешение, ако й създаде неприятности, да го изхвърли в космоса.
Свиках общо събрание, за да обясня нещата, така че да не отиде напусто урокът с Гробър. Тъкмо започнах да говоря иззад каменната катедра на седналата пред мен рота (офицерите и Гробър бяха отзаде ми), когато онзи ненормалник реши да ме убие.
Както и всички други, Гробър бе нарочен да тренира пет часа седмично в стазисно поле. Под внимателно наблюдение войниците се упражняваха с копия и саби и какво ли не още върху чучела на тауранци. Гробър някакси бе успял да скрие едно от оръжията — индуска чакра, която представлява метален кръг с остър като бръснач външен ръб. Не е лесно за употреба оръжие, но след като се научиш да го използваш, може да бъде много по-ефикасно от метателен нож. Гробър бе експерт в тази област.
За част от секундата той обезвреди двамината, които стояха от двете му страни. Стовари лакътя си в слепоочието на Чарли и същевременно с ритник строши капачката на коляното на Хилибоу, после измъкна чакрата от туниката си и я спокойно я запокити по мен. Преди да успея да реагирам, тя вече бе изминала половината от разстоянието до шията ми.
Инстинктивно вдигнах ръка да я спра и едва не изгубих четири пръста. Острият ръб разряза дланта ми, но успях да я отклоня. Гробър се хвърли към мен, с оголени зъби и такова изражение на лицето, каквото се надявам да не видя никога повече през живота си.
Може би не съзнаваше, че „Обратния дъртак“ бе всъщност само с пет години по-възрастсн от него самия; че „Обратния дъртак“ имаше бойни рефлекси и бе изкарал триседмична тренировка, придружена с кинестезия. Във всеки случай се оправих толкова лесно, че чак ми домиля за него.
Десният му крак бе вдигнат; знаех, че при следващата крачка щеше да предприеме свиреп скок. Направих къса стъпка „балестра“, за да коригирам разстоянието помежду ни, и в мига, в който и двата му крака бяха във въздуха, го ритнах странично и немилостиво в слънчевия сплит. Изпадна в безсъзнание, още преди да падне на земята.
Ако трябва да убиеш човек, бе казал Кайнък, не съм сигурен дали ще можеш да го сториш. В малката стая присъстваха над 120 души, но единственият звук, който нарушаваше тишината, идваше от постоянното капене на кръвта от дланта ми. Макар сигурно да знаеш хиляди различни начини да го направиш. При условие, че го бях ритнал с няколко сантиметра по-високо и под малко по-различен ъгъл, щях да го убия моментално. Кайнък се оказа прав — не притежавах инстинкта да убивам.
Ако го бях утрепал при самозащита, неприятностите ми щяха да свършат, вместо изведнъж да се умножат.
Командирът може да затвори един единствен психар-причинител на беди и да забрави за него. Но не може да постъпи така с неуспял убиец. Нямаше нужда от социологическо проучване, за да разбера, че екзекутирането му едва ли щеше да подобри отношенията ми с войниците.