Осъзнах, че Даяна бе клекнала на колене до мен и се опитваше да разтвори пръстите ми.
— Виж Хилибоу и Мур — смутолевих аз и се обърнах към ротата: — Свободно! Разотивайте се!
5.
— Не ставай магаре — рече Чарли. Държеше мокра кърпа върху цицината на главата си.
— Нима не смяташ, че трябва да го екзекутирам?
— Не се дърпай! — Даяна се мъчеше да събере ръбовете на раната ми, за да ги залепи. Усещах ръката си от китката надолу като парче лед.
— Не и собственоръчно, не. Можеш да определиш някого. Чрез жребий.
— Чарли е прав — съгласи се Даяна. — Нека теглят листчета от купа.
Добре, че Хилибоу спеше дълбоко на другата койка. Не ми трябваше мнението й.
— Ами ако избраният откаже?
— Наказваш го и викаш следващия — каза Чарли. — Нищо ли не си усвоил от „кюпа“? Не можеш да уронваш авторитета си, като се заемеш публично с работа… която очевидно трябва да бъде възложена другиму.
— Всяка друга — да. Но точно тази… никой от ротата още не е убивал. Отстрани ще изглежда така, сякаш прехвърлям на другиго своя дял от задълженията си.
— Щом е чак толкоз дяволски сложно — рече Даяна — защо тогава не се изправиш пред хората и не им обясниш всичко. След което нека да теглят от клечките. Не са деца.
Някога е съществувала армия, в която са постъпвали именно по този начин, съобщи силната ми квази-памет. Марксистката милиция на интербригадите от Испанската гражданска война, в началото на двайсети век. Подчиняваш се на заповед, само след като ти я обяснят подробно; можеш да откажеш да я изпълниш, ако ти се види безсмислена. Офицерите и войниците пиели заедно, никога не отдавали чест и не използвали в обръщенията си един към друг звания. Изгубили са войната. Но и противниците им не са се забавлявали особено.
— Край — Даяна отпусна безчувствената ръка в скута ми. — Не се опитвай да я използваш в следващия половин час. Едва като почне да боли, ще можеш да си служиш с нея.
Огледах раната отблизо.
— Линиите не съвпадат. Не че се оплаквам.
— Нямаш основания. По всички правила би следвало да имаш пънче, вместо ръка. А отвъд Старгейт не съществуват условия за регенерация.
— Пънчето би трябвало да е на врата ти — рече укоризнено Чарли. — Не виждам защо изобщо имаш угризения. Трябваше още в началото да видиш сметката на негодника.
— Знам това, по дяволите! — и Чарли, и Даяна подскочиха в резултат на избухването ми. — Съжалявам, мамицата му. Вижте какво, я ме оставете сам да се тревожа за себе си.
— Вие двамата защо не смените темата на разговора — изправи се Даяна и почна да прибира съдържанието на медицинската си чанта. — Имам да преглеждам още един пациент. Гледайте да не се разгорещите съвсем.
— Гробър ли? — попита Чарли.
— Точно така. За да се уверя, че ще може да се изкачи на ешафода без чужда помощ.
— Ами ако Хилибоу…
— Тя няма да дойде в съзнание още половин час. Ще пратя Джарвил, за всеки случай.
— Ешафод ли… — изобщо не бях се замислял за това. — Как, по дяволите, ще го екзекутираме? Не можем да го сторим вътре, за да не накърним самочувствието на войниците. Отделение за разстрел — вижда ми се прекалено рисковано.
— Изхвърли го през въздушния шлюз. Не му дължиш никаква церемония.
— Май че си прав. Как не се сетих по-рано. — Питах се дали Чарли някога бе виждал трупа на човек, умрял по такъв начин. — Може би ще е най-добре да го пъхнем в рециклиращата машина. Там да свърши.
Чарли се засмя.
— Това е целта.
— Но малко ще трябва да го поокастрим. Отворът не е достатъчно широк.
Чарли имаше няколко предложения как да се справим с положението. Джарвил дойде и не ни обърна много-много внимание.
Изведнъж вратата на лазарета се отвори с трясък. Вкараха пациент на количка; Даяна вървеше до него и притискаше гърдите на мъжа, а един боец буташе количката. Двамина други редници ги следваха, но се спряха на вратата.
— Ей там, до стената — нареди тя. Беше Гробър.
— Опита се да се самоубие — рече Даяна, макар че това бе съвсем очевидно. — Сърцето му е спряло.
Беше направил с колана си примка, която все още висете хлабаво около врата му.
На стената бяха окачени два големи електрода с гумени дръжки. Даяна ги грабна с една ръка, а с другата разкъса туниката му.
— Пусни количката! — тя раздалечи електродите, тласна с коляно някакъв бутон и ги натисна върху гръдния му кош. Чу се леко избръмчаване, тялото му потрепери и замря. Замириса на изгоряло месо.
Даяна поклати глава.
— Пригответе го за операция — рече тя на Джарвил. — Извикай и Дорис.