Разбира се, ако един боец останеше в базата, другите можеха да изчакат следващия половин час в стазисното поле. Ако той не дойдеше да ги измъкне оттам, те щяха да знаят, че навън е доста горещо. Набрах с брадичка комбинацията на честотата, която щеше да ме свърже с всички от пето командно ниво нагоре.
— Говори майор Мандела. — Тези думи още ми звучаха като лоша шега.
Очертах им обстановката и ги помолих да съобщят на бойците си, че на цялата рота се разрешава да влезе в стазисното поле. Аз щях да остана навън и да ги изведа, ако събитията се развиеха благоприятно за нас. Това не бе продиктувано от някакво мое благородство; пред бавната и сигурна смърт под сивия купол предпочитах да бъда изпарен за една наносекунда.
Включих се на честотата на Чарли.
— Ти също можеш да отидеш. Аз ще се погрижа за нещата тук.
— Не, благодаря — отвърна бавно той. — По-скоро бих… Хей, виж!
Крейсерът бе изстрелял друга чернена точка. Легендата на дисплея я идентифицираше като нов дрон.
— Това е любопитно.
— Суеверни копелета — констатира безстрастно той.
Оказа се, че само единайсет души бяха решили да се присъединят към петдесетте, които стояха под купола. Това не биваше да ме учудва, но все пак се учудих.
С приближаването на дроните Чарли и аз се вторачихме в мониторите. Избягвахме да гледаме холографския дисплей, постигнали мълчаливо съгласие, че по-добре ще бъде да не знаем кога щяха да се намират на минута от нас, на трийсет секунди… И сега, както и преди, всичко свърши, преди още да сме разбрали, че бе започнало. Екранът побеля, сетне се разнесе пукотът на статичното електричество, а ние още бяхме живи.
Този път обаче на хоризонта — или по-близо! — имаше петнайсет нови ями и температурата се качваше с такава скорост, че последната цифра на скалата за отчитане не можеше да се разчете — тъй бързо се променяше. Температурата се вдигна над 800 градуса, а след това започна да спада.
Изобщо не видяхме някой от дроните, не бе и възможно в тази частица от секундата, необходима на лазерите да се прицелят и да стрелят. Но малко по-късно седемнайсетият робоснаряд блесна на хоризонта, прелетя в лудешки зиг-заг и спря точно над нас. Един миг изглеждаше като увиснал във въздуха и после започна да пада. Половината лазери го бяха засекли, стреляха постоянно, но никой не можеше да се прицели както трябва; бяха се застопорили на крайната си стрелкова позиция.
Докато се спускаше, огледално полираният му строен корпус блестеше и отразяваше бялата жарава на кратерите и фееричното проблясване на постоянния, но безплоден лазерен огън. Чух как Чарли си пое дълбоко въздух. Дронът се приземи толкова близо, че човек можеше да види паякообразните таурански числа, изписани по корпуса, както и прозрачният люк, разположен до носа му. Сетне двигателят му лумна и той изведнъж изчезна.
— Какво, по дяволите…? — възкликна тихо Чарли. — Защо дронът имаше илюминатори?
— Може би беше разузнавателен?
— Така и предполагах. Бяха недосегаеми за лазерите ни и го знаеха.
— Лазерите може скоро да възобновят дейността си. — Не ми се виждаше много вероятно. — Най-добре е да приберем всички под купола. Включително и самите себе си.
Той изтърси със страст една дума, чието звучене се бе променило с вековете, но смисълът й беше повече от ясен.
— Няма нужда да избързваме. Нека да видим какво ще предприемат.
Изчакахме няколко часа. Външната температура се стабилизира на 690 градуса — малко под точката на топене на цинка, припомних си кой знае защо; след което се опитах да поема ръчно управлението на лазерите, но те все още бяха блокирали.
— Ето, идват — рече Чарли. — Отново са осем. Взрях се в дисплея.
— Май ще трябва да…
— Чакай! Не са дрони.
Дисплеят ги идентифицираше като „Пехотни транспортни машини“.
— Допускам, че искат да превземат базата — рече той.
— Непокътната.
Да, и може би — да изпитат нови оръжия и технологии.
— Не рискуват кой знае колко. Винаги могат да се оттеглят и да ни пуснат някоя нова-бомба в скута.
Обадих се на Брил, наредих и да вземе всички от взвода си, които бяха в стазисното поле, и да организира кръгова отбрана в североизточния и северозападния квадрант. Подредих останалите от хората в другия полукръг.