Изненадах се от тъмнината на повърхността. „С“ Дорадус бе почти залязла; на мониторите ниското ниво на осветлението се компенсирате автоматично.
По левия фланг се плъзна лъч на противников лазер, който улучи основата на единия от гигаватовите лазери и предизвика рой искри. Още не ни бяха забелязали. Консултирахме се шепнешком помежду си и решихме, че в окопите щеше да е по-безонасно. С три-четири скока се добрахме до най-близкия.
В него заварихме четирима души, един от които бе тежко ранен или мъртъв. Спуснахме се по насипа и аз нагласих зрителния си конвертор на втора степен, за да разгледам по-добре съседите си по окоп. Извадихме късмет; един от тях бе гранатометчик, разполагаха и с ракетомет. Едва разчетох имената на шлемовете им. Намирахме се в окопа на Брил, но тя все още не ни бе забелязала. Беше на отсрещния край и внимателно надничаше над бруствера — ръководеше фланговия обход на две отделения. Когато заеха новите си позиции и бяха вече в безопасност, тя отново залегна.
— Ти ли си, майоре?
— Аз съм — отвърнах тихо.
Питах се дали някои от хората в окопа не бяха от онези, дето искаха скалпа ми.
— Какво беше това за земетресението?
Бяха я информирали за унищожаването на крейсера но не и за втория дрон. Обясних й колкото се може по-лаконично.
— Никой не е излизал от шлюза — рече тя. — Поне засега. Предполагам, че всички са се укрили в стазисното поле.
Може би някои все още се намираха под земята и не бяха възприели предупреждението ми насериозно. Включих с брада общата честота, за да проверя, и в следващия миг на планетата се спусна самият ад.
Земята изчезна изпод нозете ни и после отново се върна, при което ни тласна толкова силно, че излетяхме във въздуха и се търколихме вън от окопа. Прелетяхме няколко метра, достатъчно високо, за да забележим оранжево-жълтите овали и кратерите по местата, където бяха избухнали нова-бомбите. Приземих се на крака, но земята се движеше и се плъзгаше толкова силно, че бе невъзможно човек да остане нрав.
С дълбок басов тътен, който почувствах по треперенето на скафандъра си, прочистената от скали територия над базата се нагърчи и пропадна. Куполът на стазисното поле с небрежна грациозност се установи на новото си, по-ниско равнище.
Е, едно коте по-малко. Надявах се, че всички останали са имали достатъчно време и разум в главите си да се скрият под купола.
От най-близкия окоп излезе и се заклатушка към мен някаква фигура и аз с изумление разбрах, че не беше човешка. При това малко разстояние лазерът ми проби дупка в шлема му; той направи още две крачки и падна назад. От окопа надникна още един шлем. Отнесох го преди да е успял да вдигне оръжието си.
Не можех да се ориентирам както трябва. Единственото, което не се бе променило, бе стазисният купол и от моя гледна точка той си беше съвсем същия. Всички гигаватови лазери бяха погребани, но един от тях се бе включил: ярък, брилянтен лъч, който осветяваше като прожектор завихрящия се облак от изпарени скали.
Очевидно се бях озовал на вражеска територия. Тръгнах по треперещата земна повърхност към купола, пристъпяйки внимателно.
Не можех да се свържа с командирите на взводове. Навярно всички те, с изключение на Брил, се намираха в купола. Свързах се с Хилибоу и с Чарли; наредих на Хилибоу да накара бойците бързо да излязат. Ако следващата вражеска вълна се състоеше отново от 128 души, щяхме да се нуждаем от участието на всички в боя.
Трусовете стихнаха и аз си проправих път до един „приятелски“ окоп — окопът на готвачите, така да се каже, тъй като единствените живи в него бяха Орбан и Рудкоски.
— Изглежда ще се наложи да почнете пак от нулата, редник.
— Тъй вярно, сър. И без това на черния ми дроб му трябва почивка.
В шлема ми прозвуча сигналът на Хилибоу и аз се включих на нейната честота.
— Сър… вътре имате само десет души. Другите не са успели.
— Останали са долу ли? — Струваше ми се, че имаха достатъчно време за адекватна реакция.
— Не знам, сър.
— Няма значение. Провери точно с колко души разполагаме.
Опитах отново честотата на взводните командири, но никой неми отговори.
Няколко минути тримата се оглеждахме за лазерен огън на противника, но не видяхме нищо. Навярно очакваха подкрепления.
Хилибоу пак се обади.
— Свързах се с петдесет и трима души, сър. Някои може би са в безсъзнание.
— Добре. Нека да си налягат парцалите, докато…
Тогава се зададе втората вълна. Летателните транспортни средства изреваха над хоризонта. Соплата на двигателите им сочеха към нас. Намаляха скоростта си.
— Зачешете ги с ракети, тези копелета! — нададе вой Хилибоу.