Никой обаче не беше успял да се задържи в близост до ракетомета си, докато ни подхвърляше земстръсът. Нямахме и гранатомети, а разстоянието бе прекалено голямо, за да бъде нанесено поражение с ръчните лазери.
Тези транспорти превъзхождаха по размери четири или пет пъти участвалите в първата вълна. Един от тях се приземи на около километър пред нас и от него веднага се посипаха войскари. Бяха над петдесет, вероятно 64, което умножено по осем правеше общо 512. Нямаше как да ги спрем.
— Слушайте всички, говори майор Мандела — опитах се да придам спокойствие на гласа си. — Ще се приберем в купола, бързо, но организирано. Знам, че сме разпръснати като пилци. Бойците от втори и четвърти взвод да се забавят минута и да прикриват с огън, докато първи, трети взвод и спомагателните части се оттеглят. Първи, трети и спомагателните, отдръпнете се на около половината разстояние от сегашната си позиция спрямо купола и прикрийте оттеглянето на втори и четвърти. Те ще отидат до самия ръб на купола и ще ви прикриват, докато изминете и втората половина от разстоянието.
Би трябвало да го нарека „отстъплението“, но тази дума я нямаше в учебниците. Защитно действие.
Беше много повече отстъпление, отколкото защитно действие. Осем или девет души стреляха, докато останалите търтиха с все сили. Рудкоски и Орбан вече бяха изчезнали. Пуснах няколко прицелни изстрела без особен ефект, после изтърчах до другия край на окопа, изкатерих се и хукнах към купола.
Тауранците откриха ракетен огън, но повечето от ракетите им изглежда отиваха прекалено нависоко. Преди да измина половината разстояние видях как взривовете разкъсаха двама от нашите; докопах се до една голяма, хубава скала и се скрих. Надникнах иззад нея и реших, че само двама или трима от тауранците бяха достатъчно наблизо, но и те бяха по-скоро хипотетични цели за лазерния ми огън. Май не биваше да привличам излишно вниманието върху себе си. Преминах тичешком останалото разстояние до купола и спрях, за да отвърна на огъня. След два-три изстрела открих, че се бях превърнал в удобна мишена; доколкото можех да видя, само още един от нашите тичаше към купола.
Една ракета прелетя толкова близо, че бих могъл да я пипна. Свих колене, плонжирах и се озовах под купола, в не съвсем героична поза.
7.
Вътре видях ракетата, която за малко не ме улучи — тя лениво се носеше в мрачината; когато премина от другата страна на купола, се издигна леко. Там щеше да се изпари в мига, в който цялата кинетична енергия, която бе изгубила при рязкото намаляване на скоростта си до 16,3 метра в секунда, щеше да се превърне в топлинна.
Заварих девет души мъртви, лежаха досами границата на защитното поле. Не се изненадах, макар да не бе новина, която бих искал да съобщя на бойците.
Бойните им скафандри бяха непокътнати — в противен случай не биха могли да стигнат дотук — но при паданията и блъсканицата през последните минути на бягството те бяха повредили по някакъв начин специалната изолация, която ги защищаваше от стазисното поле. Затова още с навлизането в полето цялата електрическа активност на телата им се бе прекратила, което моментално ги бе убило. Освен това, след като нито една молекула в телата им не би могла да се движи с повече от 16,3 метра и секунда, те на мига бяха замръзнали като камък, а телесната им температура се бе установила на доста хладните 0,426 градуса по Келвин.
Реших да не ги обръщам, за да узная имената им, поне засега. Трябваше да изберем някаква отбранителна тактика преди тауранците да навлязат в полето. Ако на тях все пак им скимнеше да нахлуят, вместо да изчакат търпеливо.
Успях да заставя със сложни жестове всички да се съберат в центъра на полето, под опашката на изтребителя, където бяха складирани оръжията.
Разполагахме със значително количество оръжия, понеже числеността ни бе намаляла три пъти. Раздадох на всички по един щит и къс меч, и сетне написах върху снега въпрос: ИМА ЛИ ДОБРИ СТРЕЛЦИ С ЛЪК? ДА ВДИГНАТ РЪКА. Излязоха петима доброволци, а аз избрах още трима, за да можем да използваме всички лъкове. Разполагахме с по двайсет стрели на лък. Това бяха най-ефикасните оръжия с голям обсег, които имахме; стрелите бяха почти невидими в бавния си полет, тежички и със смъртоносни връхчета от твърд като диамант кристал.
Подредих стрелците в кръг около изтребителя (задкрилките му щяха отчасти да ги предпазят в гръб) и между всяка двойка стрелци поставих по четирима други — двама копиехвъргачи, по един боец, въоръжен с метална бухалка, и друг с бойна брадва и дузина ножове за хвърляне. При това разположение на хората теоретично би трябвало да можем да посрещнем противника независимо от дистанцията — до ръба на купола или при ръкопашен бой.