Опирайки се гръб в гръб с редник Ериксон и благодарение на мечовете си, успяхме да останем живи през следващите няколко минути. Когато броят на оцелелите тауранци се сведе до двайсет-трийсет, те просто се обърнаха и замаршируваха обратно. Хвърлихме подире им няколко копия и улучихме трима, но не се решихме да ги преследваме. Можеха да се обърнат и отново да започнат да секат.
Бяхме останали само двайсет и осем души. Поне десет пъти повече тауранци покриваха с трупове земята, но това не ни носеше особено удовлетворение.
Можеха да повторят всичко, този път с триста нови бойци. И щяха да успеят.
Тръгнахме от труп на труп, като измъквахме стрелите и копията, после отново заехме позиция около изтребителя. Никой не си даде труда да изважда алебардите. Преброих хората си: Чарли и Даяна бяха отървали кожите (Хилибоу бе една от жертвите на бухалките), оцелели бяха и двама от офицерите от спомагателните служби — Уилбър и Шидловски. Рудкоски беше все още жив, но Орбан бе улучен от късо копие.
След цял ден изчакване изглеждаше, че вместо ново нападение противникът бе решил да предприеме война на нерви. Копията продължаваха да прелитат, но вече не на облаци, а по две, по три, по десетина. И от най-различни посоки. Не можехме да стоим непрекъснато нащрек; на всеки три-четири часа улучваха по някого.
Устроихме вахта и спахме подред, по двама, върху генератора на стазисното поле. Криехме се непосредствено под туловището на изтребителя — това бе най-безопасното място в купола.
От време на време някой от тауранците се появяваше в края на полето, очевидно за да види колцина бяхме останали. Пускахме му по някоя и друга стрела — за поддържане на формата.
След два дни копията спряха да долитат. Предположих, че ги бяха свършили. Или бяха решили да престанат, след като останахме само двайсетима.
Имаше обаче много по-вероятно предположение. Взех един метален прът, отидох до „стената“ на полето и го промуших навън. Когато го прибрах обратно, върхът му беше стопен. Показах го на Чарли и той се заклати напред-назад (единственият начин да кимнеш, когато си в боен костюм). Беше се случвало и преди, при един от първите случаи на използване на стазисно поле, когато то не бе сработило. Те просто го заливаха с лазерен огън, изглежда ни чакаха да подлудеем и да изключим генератора. Навярно си седяха в корабите и си играеха тауранския вариант на бриджа.
Опитах се да помисля. Беше трудно човек да се съсредоточи достатъчно дълго върху каквото и да е в това враждебно обкръжение. Особено когато е лишен от естествени възприятия и трябва непрекъснато да се озърта. Чарли бе споменал нещо. При това едва вчера. Но не можех да си го припомня. Тогава идеята му не бе приложима. После предложението му най-сетне изплува в паметта ми.
Извиках всички и написах върху снега:
ВЗЕМАМЕ НОВА-БОМБИТЕ ОТ ИЗТРЕБИТЕЛЯ.
ОТНАСЯМЕ ГИ ДО КРАЯ НА ПОЛЕТО.
ПРЕМЕСТВАМЕ ПОЛЕТО.
Шидловски знаеше къде точно се намираха необходимите инструменти в изтребителя. За щастие преди да включим стазисното поле бяхме оставили всички люкове отворени; те се задействаха по електронен път и сигурно щяха да блокират, ако бяха затворени. Взехме от машинното набор от гаечни и френски ключове и се качихме в пилотската кабина. Той беше наясно как да махне планката, затваряща отвора, през който човек можеше да пропълзи в бомбения отсек. Аз го последвах в широката около метър тръба.
При нормални обстоятелства би трябвало да е тъмно като в рог. Но стазисното поле осветяваше бомбения отсек със същата слаба светлина, която преобладаваше и извън него. Той беше прекалено тесен за двама ни, затова останах в края на тръбата и само гледах.
Капаците на камерата можеха да се отварят и ръчно; Шидловски завъртя някакъв лост и вече можехме да се заемем с работа. Освобождаването на двете нова-бомби от придържащите ги шейни обаче бе трудоемко мероприятие. Накрая той се върна в машинното отделение и донесе железен лост. Хвана единия край, аз — другия и успяхме да ги избутаме от отсека.
Когато изпълзяхме обратно навън, сержант Ангелов вече работеше по тях. За да се заредят бомбите, бе необходимо само да се развие възпламенителя на върха им и после да се бръкне с нещо в гнездото, да се счупи предпазителя и закъснителния им механизъм.