Нашият съвет, повтаря наум Джъстин, докато гледа втренчено писмото на адвокатите. Не неговият. Техният.
Разпечатка от електронно писмо от Теса до Хам:
Братовчеде! Ангеле мой хранител! Моята приятелка в БББ разправя, че ония здравата я били закършили финансово — много повече, отколкото им личало отвън. Според нея по високите етажи се носели слухове, че Кени Кей се чудел дали да не ипотекира цялата си империя, извън фармацевтичното производство, при някакъв съмнителен латиноамерикански синдикат със седалище в Богота! Въпрос: може ли той да предприеме разпродажба на компанията, без да е уведомил акционерите си? Аз разбирам от фирмено законодателство дори по-малко и от теб, тоест никак! Просвети ме по въпроса.
С много обич, Тес
Само че Хам не бе имал време да я просвети по въпроса, дори иначе да беше в състояние да го стори. Нито пък Джъстин. Внезапно до Джъстин достигна шумът на давещия се мотор на стара кола, която се опитваше да изкачи склона към гаража, последван от силно думкане по входната му врата. Той скочи на крака и надникна през затворническата шпионка. Насреща го гледаше охраненото лице на отец Емилио Дел’Оро, енорийския свещеник, с изражение на състрадателна загриженост. Джъстин отвори вратата.
— Но какво правите, сеньор Джъстин? — възкликна отецът с оперния си бас, като се втурна да го прегърне. — Защо трябва да чувам от Марио, шофьора на такси, че смазаният от скръб съпруг на сеньората се е заключил във вилата и се представя за швед? За какво е свещеникът, о, небеса, ако не за да дава утеха на опечаления, да бъде любещ баща на своя беден, съкрушен син? — Джъстин притеснено промърмори нещо за нуждата от усамотение. — Но ти работиш! — извика свещеникът, като надникна през рамото на Джъстин в осеяната с хартии маслобойна. — Дори сега, в скръбта си, не преставаш да служиш на родината. Не случайно англичаните са владеели по-велика империя от Наполеоновата! — На което Джъстин отвърна с някаква баналност за работата на дипломата, която никога не свършва. — Както и на свещеника, сине мой, както и на свещеника! На всяка душа, която потърси упование в бога, има по сто, които отказват божията помощ. — Той понечи да влезе. — Ала сеньората вярваше в бога, сеньор Джъстин. Също и майка й, докторката, макар да не го признаваха. При толкова любов към ближния, как можеха да запушат ушите си за божието слово?
Джъстин някак си успя да отпъди свещеника от маслобойната, настани го на едно канапе в леденостудения салон на вилата, под ронещите се фрески на сексуално рано съзрели херувимчета, и му предложи чаша от виното на Манзини, после втора, като самият той си наля една за компания. Преглътна уверенията на добрия отец, че Теса вече е в безопасност, под грижите на своя Създател, и прие без възражения идеята му за отслужване на заупокойна литургия в нейна памет на следващия й имен ден, а също и намека му за щедро дарение във фонда за ремонт на енорийската черква и за още едно, за укрепване основите на замъка на хълма, един от бисерите на средновековна Италия, който по думите на археолози и земемери бил обречен скоро да рухне в пропастта, освен ако — с божията помощ — основите и стените му не се укрепят навреме… Когато накрая изпрати добрия човек до колата му, Джъстин толкова нямаше търпение да се отърве от него, че прие без възражения и последната му благословия, след което почти тичешком се върна при Теса.
Тя го очакваше със скръстени ръце.
Отказвам да повярвам в един бог, който позволява невинни деца да страдат.
— Защо тогава се женим в църква?
За да размекнем сърцето му, отвръща тя.
КУЧКО ПРОКЛЕТА. СТИГА СИ МУ ГО ДУХАЛА НА ТВОЯ ЧЕРЕН ДОКТОР! ВЪРНИ СЕ ПРИ ОНЯ ЖАЛЪК СКОПЕЦ, МЪЖА ТИ, И СИ НАЛЯГАЙ ПАРЦАЛИТЕ. ПРЕСТАНИ ДА СИ НАВИРАШ НОСА В ЧУЖДИ РАБОТИ! АКО НЕ ПРЕСТАНЕШ, СВЪРШЕНО Е С ТЕБ. НЕ СЕ БЪЗИКАМЕ.
Обикновеният лист машинописна хартия, който Джъстин държеше в треперещите си ръце, не бе предназначен да размеква ничие сърце. Посланието на него беше отпечатано с тлъсти главни букви, високи по сантиметър и половина. Нямаше подпис, което не бе изненадващо. Нямаше и правописни грешки, което само по себе си го изненада. Посланието подейства на Джъстин като внезапен удар в стомаха, като безмилостно обвинение, като предизвикателство към всичко най-свято. В продължение на няколко ужасни мига той загуби контрол над себе си.
Защо не си ми казала? Защо не си ми го показала? Аз бях твой съпруг, твой закрилник, мъжът на живота ти, другата ти половина!