Резолюция с червено мастило, подписана от Ф. Гридли, помощник-комисар:
РАЗГОВАРЯНО СЪС СЪР Б. ПЕЛЕГРИН. МОЛБАТА ОТХВЪРЛЕНА ПО СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ.
Извадки от научни медицински списания, възхваляващи в подходящо уклончив стил сензационните предимства на новия препарат „Дипракса“, пълното „отсъствие на мутагенност“ и „продължителния период на полуразпад у плъхове“.
Цитат от здравното списание „Хаити Джърнъл“, в което се изразяват плахи резерви относно „Дипракса“. Статията е подписана от пакистански лекар, извършил клинични изпитания на препарата в хаитянска университетска болница. Изразът „известен потенциал за токсичност“ е подчертан с червено мастило от Теса; намеци за предизвикани от препарата вътрешни кръвоизливи, чернодробна недостатъчност, световъртеж, увреждане на очния нерв.
Цитати от статия в следващия брой на същото списание, където цяла плеяда светила на медицината с импозантни титли се впускат в унищожителна контраатака, като се позовават на над триста наблюдавани случая. В същата статия нещастният пакистанец се обвинява в „необективност“ и „безотговорно отношение към пациентите му“ и се анатемосва веднъж завинаги.
Ръкописна бележка от Теса в полето:
Всички тези обективни експерти до един са вербувани като слуги на КВХ от високо платени „разузнавателни звена“, чиято цел е да откриват обещаващи разработки в областта на биотехнологиите.
Откъс от книга, озаглавена „Клинични изпитания“ от Стюарт Покок, записан с почерка на Теса като предпочитан от нея начин за запаметяване на текста. Отделни пасажи са подчертани с яркочервено, което странно контрастира със сдържания стил на автора:
Наблюдава се известна тенденция сред студенти и лекари да възприемат публикациите в специализираната медицинска литература с прекомерен респект. Всякакви факти, изнесени в престижни медицински списания като „Лансет“ или „Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин“, се възприемат като окончателни и неоспорими. Подобна наивна вяра в медицинските „библии“ се подхранва вероятно и от догматичния стил, възприет от мнозина автори, при който не се отделя достатъчно внимание на съмненията, присъщи на всяко научно изследване…
(Бележка в полето от Теса: Фармацевтичните компании постоянно подхвърлят поръчкови статии дори в така наречените уважавани издания.)
Що се отнася до презентациите на научни форуми и рекламните кампании на фармацевтичните компании, нужен е още по-голям скептицизъм… понеже възможностите за необективност са огромни…
(Бележка от Теса: Според Арнолд големите фармацевтични компании харчат луди пари, за да купуват учени и лекари, които да им рекламират продуктите. Биргит твърди, че КВХ неотдавна са направили дарение от петдесет милиона долара на една голяма университетска болница в САЩ, плюс заплати и пълно покриване на разноските на трима изтъкнати специалисти и шестима научни сътрудници. Корупцията в университетските среди се извършва още по-лесно: разкриват се катедри, биотехнологични лаборатории, изследователски фондации и какво ли не. „Неподкупно научно мнение се намира все по-трудно“, Арнолд.)
И още от Стюарт Покок:
Винаги съществува риск авторът на публикацията да бъде убеден да постави по-силно ударение върху позитивните резултати от изследванията, отколкото би било обективно оправдано.
(Бележка от Теса: За разлика от останалата световна преса фармацевтичните издания не обичат да публикуват лоши новини.)
Дори и да споменат отрицателни резултати от изпитанията, публикацията се пуска в някое неизвестно списание, а не в основните професионални издания… следователно едно опровержение на предхождащи хвалебствени публикации не може да достигне до широката читателска аудитория.
При много изпитания на лекарствени препарати липсва елементарна организация, която да позволи безпристрастна оценка на хода на лечението от обективни специалисти.
(Бележка от Теса: Изпитанията са предназначени за доказване на предварително зададена теза, а не за нейното опровергаване. Те нямат никакъв практически смисъл.)