— За сексуални деяния между жени дори не може да се говори.
Какви са социалните последици на подобно допотопно отношение към сексуалността?
— Хомосексуалисти се женят или установяват извънбрачни връзки с жени, за да прикрият сексуалната си ориентация.
— Техният живот и този на съпругите им е истински ад.
— Не се предвижда сексуално обучение за хомосексуалисти въпреки върлуващата в Африка епидемия от СПИН.
— Големи групи от кенийското общество са принудени да живеят в условия на постоянна лъжа. Лекари, юристи, бизнесмени, свещеници и дори политици прекарват дните си в непрестанен страх от изнудване и арест.
— Създава се един порочен кръг от корупция и потисничество, който води кенийското общество все по-дълбоко в тресавището.
На това място статията прекъсва. Защо ли? И защо, за бога, ти е трябвало да запаметяваш незавършена полемична статия за правата на хомосексуалистите в поддиректория „Арнолд“ и да й слагаш парола? Джъстин усеща присъствието на Гидо до себе си. Момчето е завършило триумфалната си разходка из стаята и сега наднича любопитно зад рамото му.
— Време е да те закарам на училище — казва Джъстин.
— Рано е да тръгваме. Имаме още цели десет минути. Кой е този Арнолд? Той педераст ли е? Какво всъщност правят педерастите? Мама пощръклява, като й задам такъв въпрос.
— Тръгваме. Може да попаднем зад някой трактор по шосето.
— Виж какво. Нека да отворя пощенската й кутия. Става ли? Някой може да й е писал. Може да е и Арнолд. Не искаш ли да проверим пощенската й кутия? Може тя да ти е писала писмо и ти да не си го чел. Нека да й отворя пощенската кутия! Може ли?
Джъстин нежно слага ръка на рамото му.
— Всичко е наред. Никой няма да ти се смее. Всички деца отсъстват понякога от училище. Това не значи, че си инвалид. Значи, че си като всички останали. Ще проверим пощенската й кутия, когато се върнеш.
Пътят до училището на Гидо и обратно отне на Джъстин цял час, през което време той съзнателно сдържаше полета на въображението си и се опитваше да не мисли. Когато отново зае мястото си в маслобойната, той посегна не към компютъра, а към купчината документи, които Лесли му бе дала в микробуса пред киното. С книжни документи той се справяше много по-лесно, отколкото с лаптопа, и бързо откри едно фотокопие на писмо, несръчно написано на ръка върху карирана хартия, което бе привлякло погледа му и преди. Писмото беше без дата. Било „попаднало на вниманието“ на двамата следователи, според прикрепения протокол с подписа на Роб, между страниците на медицинска енциклопедия, открита на кухненския под в апартамента на Блум, очевидно запокитена там от онези, които безуспешно бяха тършували из апартамента. В протокола се казваше още, че хартията на оригинала била стара и избеляла. Пликът бил адресиран до пощенската кутия на организацията на Блум. Клеймото било от остров Ламу, някога изходен пункт на търговията с роби.
Скъпи, единствен мой Арни,
Никога няма да забравя нашата любов и нашите прегрътки и твойта добрина скъпи приятельо. Какво щастие че ти одостои нашия красив остров с честа да си караш отпуската при нас! Искам да ти кажа благодаря, но първо трябва да благодаря на бога за твойта любов и щедри подараци и за знанието което ще предобия чрез учението си благодарение на теб а също и за мото-циклета. За теб скъпи мой, аз работя ден и нош, винаги със щасливото съзнание че моя любим е до мене и ме прегръща и обича за винаги.
Джъстин, както и Роб преди него, напразно се опитваше да разчете подписа. Почеркът, както се посочваше и в прикрепения от Роб протокол, наподобяваше арабски, сякаш авторът бе привикнал с разтеглените и закръглени отдолу знаци на арабското писмо. Подписът, положен със замах и богато украсен с финтифлюшки, изглеждаше, сякаш на латиница се състои от две съгласни в двата края, по средата с гласна: Пип? Пет? Пат? Дот? Безсмислено беше да се гадае. Всеки би казал, че това е просто един арабски подпис.
Ала дали авторът на писмото беше мъж или жена? Дали една необразована арабка от Ламу би дръзнала да пише толкова открито? Дали такава жена би карала мотоциклет?
Джъстин прекоси стаята и седна пред лаптопа, но вместо отново да извика „Арнолд“, втренчено се загледа в празния екран.
— И кого всъщност обича Арнолд? — пита я той с престорено безгрижие, докато лежат един до друг в леглото си в Найроби през една топла неделна вечер. Същия ден сутринта Арнолд и Теса са се върнали от първото си съвместно пътуване. Теса заявява, че това било едно от най-интересните преживявания в живота й.