Приливът на ревност, който Джъстин с такива отчаяни усилия се бе опитвал да задържи, изведнъж проби бента и го заля с мръсната си мътилка. Но това бе ревност от нов вид — ревност, че наред с многото тайни, които бяха споделяли помежду си, Теса и Арнолд бяха запазили в тайна от него дори това; че нарочно го бяха изключили от своя неприкосновен кръг от двама, оставяйки го да наднича отстрани като съкрушен воайор, без да е сигурен въпреки всичките им уверения, че няма и никога не ще има нищо за гледане; че, както Гита се бе опитала да обясни на Роб и Лесли, преди да се свие в черупката си, между тях двамата никога не бе прехвръкнала искра; че единствената връзка помежду им беше обичта между брат и сестра, в което Джъстин разпалено бе уверявал Хам, без сам да си вярва дълбоко в сърцето си.
Съвършеният мъж — така някога Теса бе нарекла Блум. Дори Джъстин, заклетият скептик, го бе възприемал само по този начин. Един мъж, който докосва хомоеротичната струна в душата на всички нас, бе отбелязал веднъж той, блажен в своята невинност. Красив и с приятни обноски. Еднакво любезен с приятели и непознати. Всичко в него беше красиво — от мекия, леко дрезгав глас, до заоблената метално сива брада и леко изпъкналите африкански очи с дълги мигли, които никога не се отделяха от лицето на събеседника му. Красив с редките си, но добре премерени жестове, с които акцентираше ясните си, прецизно формулирани, интелигентни становища. Красив с изящните си ръце с деликатно изваяни кокалчета, с грациозното си, безплътно тяло, източено и гъвкаво като на танцьор и също така дисциплинирано в сдържаността на жестовете си. Никога непроявяващ невежество, самонадеяност или жестокост въпреки многобройните си сблъсъци с посредствеността и арогантността на Запада, от които Джъстин толкова се срамуваше. Дори ветераните в „Мутайга“ казваха: я го виж тоя приятел Блум, по наше време чернокожите не бяха такива — нищо чудно, че булката на Джъстин е толкова хлътнала по него.
Защо, за бога, в името на всичко свято между нас, защо не ми спести мъките? — пита той яростно Теса или по-скоро екрана.
Защото аз ти вярвах и очаквах и ти на свой ред да ми вярваш.
Ако ми вярваше, защо не ми казваше всичко?
Защото аз никога не мамя доверието на приятелите си и искам от теб да уважаваш това и да ми се възхищаваш. Много и завинаги. Защото аз съм юрист и когато става въпрос за опазване на тайни — както обичаше да казва тя, — в сравнение с мен гробът е кречетало.
14.
А че туберкулозата носи купища пари — питайте за това „Карел, Вита и Хъдсън“. В най-близко бъдеще богатите държави ще бъдат изправени пред световна туберкулозна епидемия и тогава „Дипракса“ ще пожъне милиарди долари, ще се превърне в сбъдната мечта за всеки акционер. Бялата чума, жълтата гостенка, капитан Смърт вече не е привилегия на бедните и окаяните. Вече е заплаха за всички, точно както преди сто години. Надвиснала е като вонящ, мръсен облак на собствения хоризонт на Запада, макар засега там бедните и окаяните да са първите му жертви.
— Една трета от населението на света е заразено с бацила
Споделя Теса със своя компютър, като подчертава по-важните пасажи.
— В Съединените щати заболеваемостта от туберкулоза е нараснала с двайсет процента за седем години…
— Всеки болен, който не получава лечение, заразява средно между десет и петнайсет души годишно…
— Здравните власти в Ню Йорк имат право да задържат принудително болни от туберкулоза, които отказват карантина…
— Трийсет процента от всички регистрирани случаи на туберкулоза понастоящем са резистентни на медикаментозно лечение…
Бялата чума не се заражда вътре в нас, продължава да чете Джъстин. Тя се внася в организма ни изкуствено, чрез спарен въздух, ужасни условия на живот, лоша хигиена, замърсена вода и административно нехайство.
Богатите държави ненавиждат туберкулозата, понеже е оскърбление за тяхната цивилизованост; бедните я ненавиждат, понеже за тях тя е синоним на СПИН. Някои държави отказват изобщо да признаят, че на тяхна територия има случаи на туберкулоза, като предпочитат да живеят в отрицание, вместо да приемат петното на срама. А в Кения, както и в други африкански държави, заболеваемостта от туберкулоза се е увеличила четирикратно с разпространението на СПИН.
В пространно електронно писмо от Арнолд се изброяват практическите трудности при лечението на болестта:
— Диагностицирането е трудно и отнема време. Пациентите трябва да носят проби от храчки в продължение на няколко последователни дни.