— Лабораторните изследвания са задължителни, но микроскопите често са повредени или откраднати.
— Липсва специален оцветител за откриване на бацила. Оцветителят се краде, пие, продава, често просто свършва и не се набавя нов.
— Лечението отнема осем месеца. Още след първия месец обаче някои пациенти усещат подобрение и спират лечението или продават лекарствата си. После болестта отново се връща, но във вид, резистентен на медикаментозно лечение.
— Противотуберкулозните препарати се продават на черния пазар в Африка като средства за лечение на венерически болести. Световната здравна организация настоява лекуваният пациент да се наблюдава, докато глътне таблетката. Резултат: на черния пазар таблетките се продават „сухи“ или „мокри“ в зависимост от това дали вече са били в устата на някого.
И лаконичният постскриптум:
Туберкулозата убива повече майки от която и да било друга болест. В Африка винаги жените плащат за всичко. Уанза беше използвана за опитно зайче и стана жертва.
Цели села в Африка са населени с Уанзи, които са били използвани за опитни зайчета.
Извадки от статия на четвърта страница в „Интернешънъл Хералд Трибюн“:
Някои абзаци са подчертани от Теса:
АМСТЕРДАМ. Смъртоносни щамове туберкулозни бацили, резистентни на медикаментозно лечение, се срещат все по-често не само в бедните страни, но и в богати западни държави според доклад на Световната здравна организация и други организации за борба с ТБ.
„Посланието е: отваряйте си очите, положението е сериозно — твърди доктор Маркъс Еспинал, ръководител на екипа, подготвил доклада. — Съществува потенциал за сериозна криза в бъдеще…“
Но най-мощното оръжие за набиране на средства в арсенала на международната медицинска общност си остава страхът, че оставен без контрол, взривът от заболявания в Третия свят ще създаде голямо разнообразие от щамове на бацила, които могат да се смесят в нещо абсолютно неизлечимо, което после да залее Запада.
Бележка под линия от Теса, написана на ръка със странно сдържан почерк, сякаш тя съзнателно се опитва да не се поддаде на сензацията:
Според Арнолд руските имигранти в САЩ, особено тези, които идват направо от трудовите лагери, са носители на всевъзможни полирезистентни щамове на ТБ — всъщност на повече, отколкото се срещат в Кения, където полирезистентен не е синоним на ХИВ-позитивен. Негов приятел лекува много тежки случаи на ТБ в квартала Бей Ридж в Бруклин, където честотата на заболяването придобива застрашителни размери. Смята се, че заболеваемостта в САЩ, особено сред малцинствата, населяващи свръхпренаселените централни квартали в големите градове, непрестанно нараства.
Или преведено на борсовия език, разбираем в целия свят: ако пазарът на ТБ се задържи в рамките на очакванията, ще бъдат реализирани многомилиардни печалби, като най-печеливш играч се очертава да бъде „Дипракса“, разбира се, ако лицемерното бръщолевене около предварителните изпитания в Африка не произведе някакви непредвидени странични ефекти.
Точно тази мисъл кара Джъстин бързо да се върне към болницата „Ухуру“ в Найроби. Той се заравя в полицейските досиета на масата и с треперещи ръце измъква шест фотокопирани страници, гъсто изписани с треперещата ръка на Теса, която се е опитвала, борейки се с треската, да запише на детски език историята на Уанза.
Уанза е самотна майка. Тя не може да чете и да пише.
Запознах се с нея в родното й село, после я срещнах отново в гетото Кибера. Беше бременна от вуйчо си, който я изнасилил, а после твърдял, че тя го била съблазнила. Това й беше първа бременност. Уанза напуснала селото, за да не бъде изнасилена повторно от вуйчо си, а също и от един друг мъж, който я задявал.
Уанза казва, че много хора от селото й били болни от задушаваща кашлица. Много мъже, а и жени имали СПИН. Неотдавна две бременни жени умрели. Също като Уанза, и те ходили в някакъв здравен пункт на десет километра от селото. Уанза не искала повече да ходи в този здравен пункт. Страхувала се, че хапчетата им не струват. Това показва, че Уанза е интелигентно момиче, понеже повечето местни хора вярват сляпо в докторите, макар да имат повече доверие на инжекции, отколкото на хапчета.
В Кибера дошли да я видят мъж и жена, и двамата бели. Били с бели престилки, затова тя ги помислила за доктори. Знаели от кое село е. Дали й някакви хапчета — същите, които взима и сега в болницата.