— Ти се опитваш да избягаш, момчето ми — предупреждава го сурово Ейдриън, докато двамата свалят прасковените фиданки от пикапа и ги влачат към избата, откъдето Джъстин ще ги вземе по-късно, за да ги засади. — А има нещо, което се нарича дълг. Доста старомодна думичка напоследък. Колкото повече отлагаш, толкова по-нанагорно ще ти дойде. Върни се у дома. Ще те посрещнат с разтворени обятия.
— Защо да не ги засадим сега? — пита Бет.
— Прекалено вълнуващо е, скъпа. Нека човекът да си ги засади сам. Вечно на вярната вълна, нали така, момчето ми? Е, бог да те пази!
Какво означаваше всичко това? — пита Джъстин отдалечаващата се задница на пикапа. Случайност или заговор? Сам ли дойде, или те пратиха? Какво те доведе при мен — миризмата на мърша или заповедта на Пелегрин? В различни етапи от широко рекламираната си кариера Тъпър бе удостоил с присъствието си Би Би Си, както и един долнопробен вестник. Наред с това обаче се бе подвизавал доста време из тайните коридори на Уайтхол. Джъстин си припомни една хаплива забележка на Теса: „Какво, мислиш, прави Ейдриън с всичкия шпионаж, който не описва в романите си?“
Той се върна при Уанза, но скоро откри, че историята на болестта й, записана в дневника на Теса, завършва без убедителен край. Лорбиър и екипът му посещават още три пъти болничната стая. На два пъти Арнолд се опитва да ги разпита, но Теса не чува какво си говорят. Не Лорбиър, а сексапилната славянка преглежда Уанза, докато Лорбиър и лакеите му само гледат отстрани. Главното се извършва през нощта, докато Теса спи. Тя се събужда, изпищява и повиква сестрата, но никой не идва. Всички от персонала са твърде уплашени. С големи усилия Теса успява да ги открие и те признават, че Уанза е мъртва, а детето й е върнато в селото.
След като внимателно постави страниците на мястото им в полицейското досие, Джъстин отново се обърна към компютъра. В устата си чувстваше метален вкус, сякаш бе болен от жлъчка. Бе изпил твърде много вино. Пъстървата тежеше като каучук в стомаха му. Той натисна няколко клавиша и си каза, че трябва да отиде във вилата и да изпие литър минерална вода. Внезапно впери очи в екрана на компютъра, ужасен и невярващ. Затвори очи, разтърка ги, зарови лице в дланите си и отново се взря в екрана. Съобщението си беше още там:
ТАЗИ ПРОГРАМА Е ИЗВЪРШИЛА ПОГРЕШНА ОПЕРАЦИЯ.
МОЖЕ ДА ЗАГУБИТЕ ВСЯКАКВИ НЕЗАПАМЕТЕНИ ДАННИ ВЪВ ВСИЧКИ ТЕКУЩО ОТВОРЕНИ ПРОЗОРЦИ.
А под смъртната присъда — ред правоъгълничета, подредени като ковчези за масово погребение. Кликнете с мишката върху онзи, в който искате да ви погребат. Джъстин отпусна безжизнено ръце край тялото си, повъртя глава на всички страни със затворени очи, после се оттласна с пети от бюрото заедно със стола си.
— Проклет да си, Тъпър! — прошепна той. — Проклет да си, проклет, проклет! — Всъщност искаше да каже: проклет да съм аз. Сигурно съм направил нещо или пък съм забравил да направя. Трябваше да я изключа тая дяволска машинка!
Гидо. Къде е Гидо?
Той погледна часовника си. Училището свършваше след двайсет минути, но Гидо му бе отказал да го прибере с колата си. Предпочитал да вземе училищния автобус като всички здрави деца и щял да помоли шофьора да свирне с клаксона, когато му спре до портала. Едва оттам Джъстин можел да го качи с джипа. Няма какво да се прави, ще чакам, каза си той. Ако сега карам бясно, за да изпреваря автобуса, сигурно ще стигна малко след него и ще трябва пак да карам бясно, за да го изпреваря и на връщане. Като остави компютъра да се цупи на себе си, той се върна на масата с документите и с видимо облекчение се зарови в хартията, която далеч предпочиташе пред компютърния екран.
По данни на Световната здравна организация към 1995 г. в африканския континент южно от Сахара е регистриран най-голям брой нови случаи на туберкулоза в сравнение с който и да било друг район на света, а също и най-висок процент комбинирано заразяване с ХИВ и ТБ.
Благодаря, вече знам това, помисли си той.
След като екосистемите в Третия свят се рушат в резултат на незаконна сеч, замърсяване на водата и почвата и неконтролиран петролодобив, все повече хора от селски общности в развиващите се държави се принуждават да търсят работа и оцеляване в големите градове. Според специалистите това ще доведе до възникването на десетки, по-вероятно стотици многомилионни градове гета с население, съставено почти изключително от нископлатени черноработници, които ще се превърнат в огнища на безпрецедентна концентрация на смъртоносни заболявания, като например туберкулоза.