Явно нямаше. Всички бяха като поразени от чутото. Дори Милдрен, който пръв бе получил информацията предишната вечер, не се сещаше какво друго да прави и почесваше замислено върха на носа си.
— Втората новина, която имам да ви съобщя, не е без връзка с първата, но е много по-деликатна. Тя не може да бъде споделяна с близките ви без моето изрично разрешение. Нисшият персонал ще бъде информиран селективно и само в случай на нужда. От мен или от върховния комисар, ако и когато се върне. Не от вас, много ви моля. Ясно ли се изразявам? — По-ясно не би и могло да бъде. Кравешките погледи отстъпиха място на разбиращо кимане. Очите на всички бяха приковани в него, а погледът на Гита не го беше изпускал през цялото време. Господи, тая да не ме бройка нещо?! Ако е така, няма отърване! Удроу проследи мисълта си докрай. Ами да, разбира се! Затова се увърта около Глория! Най-напред Джъстин, сега пък аз. Истинска разтурикъща — не мирясва, докато не омотае съпругата! Той се опомни и продължи с информационния бюлетин: — С най-голямо съжаление трябва да ви уведомя, че нашият бивш колега Джъстин Куейл се е самоотлъчил от дипломатическа служба. Вие вероятно сте чули как той отказал всякакво съдействие на министерството при завръщането си в Лондон, като обяснил, че предпочита да се оправя сам. Наистина, отишъл на среща в „Кадри“, после на обяд с Пелегрин, като и в двата случая участвалите лица го описват като свръхнапрегнат, навъсен и враждебен, горкият човек! Предложено му било усамотено място за възстановяване и психологическа помощ, но той отказал. А междувременно напуснал кораба.
На този етап от изложението си Удроу поглеждаше по-често към Донъхю, отколкото към Гита. Разбира се, той умело създаваше впечатление, че погледът му се рее между пространството пред него и бележките на бюрото му, но в действителност с периферното си зрение фиксираше Донъхю, докато почти се убеди, че и този път шпионинът, както и онази мърла Шийла, са получили информацията преди него. Те вече знаеха, че Джъстин е дезертирал.
— В деня на пристигането си в Англия, по-точно вечерта на същия ден, Джъстин изпратил не особено убедително писмо на шефа на „Кадри“, в което се казвало, че си взима отпуск, за да урежда делата на съпругата си. Писмото било изпратено с обикновена поща, което на практика му давало три дни преднина. Докато от „Кадри“ се размърдат да го озаптят — за негово добро, смея да добавя, — той вече бил изчезнал в неизвестна посока. По всичко изглежда, че е положил значителни усилия, за да прикрие следите си. Смята се, че известно време е бил на остров Елба, където Теса има наследствени имоти, но преди от Форин Офис да го надушат, той вече бил изчезнал и оттам. Къде е сега, един господ знае, но има известни предположения. Разбира се, Куейл не е подавал официална молба за отпуск, а от Форин Офис били готови на какво ли не, за да му помогнат, включително да му намерят някъде синекурно местенце, където да си ближе раните година-две. — Повдигане на раменете, колкото да покаже, че в днешния свят не можеш да очакваш благодарност. — С други думи, каквото и да прави, го прави сам. И в никакъв случай то не е в наша полза.
Той изгледа мрачно публиката, после отново заби нос в бележките си.
— В цялата история има и съображения за сигурност, които по очевидни причини не мога да споделя с вас, но във всеки случай във Форин Офис са сериозно разтревожени какъв ли ще бъде следващият му ход. Тревожат се и за самия него, както, убеден съм, и всички ние. Докато служеше при нас, той беше максимално сдържан и се владееше, но явно напрежението му е дошло твърде много. — Наближаваше деликатният момент, но всички вече бяха претръпнали и седяха, готови да го чуят. — Постъпват различни тълкувания на случая от специалистите и се боя, че от наша гледна точка не са много оптимистични.
Генералският син си пое дъх и храбро продължи:
— Една вероятност според хора, по-умни от нас, е, че Джъстин е във фаза на отричане; той отказва да приеме факта, че жена му е мъртва, и е тръгнал да я търси. Това е много болезнено състояние, но става въпрос за изкривена логика на човек с временно помрачен разсъдък. Поне се надяваме, че е временно. Друга теория, еднакво вероятна или еднакво невероятна според гледната точка, е, че той е тръгнал да си отмъщава, че търси Блум, за да го накаже. Възможно е Пелегрин, воден от най-добри чувства, просто да му е подхвърлил, че Блум стои зад убийството на Теса. А Джъстин се е хванал за думите му и е решил да действа. Много тъжно. Много, много тъжно.