Той продължаваше да говори — блестящ както преди:
— Каква точно е конспирацията, която Джъстин си е въобразил, и каква е нашата роля в нея, на служителите на Британската мисия — дали сме в съюз с масоните, с йезуитите, със Световната банка или с Ку-Клукс-Клан, — боя се, че не мога да отговоря на този въпрос. Това, което мога със сигурност да ви кажа обаче, е: той ни е обявил война. Вече е направил някои доста сериозни инсинуации, все още е много убедителен, много представителен — кога ли не е бил? — и е твърде възможно още утре или след три месеца да намине насам. — Гласът му отново стана твърд. — В такъв случай всички вие, заедно и поотделно, сте инструктирани (моля те, Гита, това не е молба — боя се, че е заповед!), каквито и да са личните ви чувства към Джъстин — а, повярвайте ми, и аз мисля като вас, че той е един прекрасен човек, много мил, добър и великодушен, всички знаем това, — незабавно, по всяко време на денонощието, да докладвате на мен. Или на Портър, когато се върне. Или — придружено с поглед към съответния обект — на Майк Милдрен. — За малко не каза „Милдред“. — Или ако това стане през нощта, на дежурния в мисията, незабавно. Преди още да са надушили нещо от пресата, полицията и така нататък, незабавно докладвайте на нас.
Очите на Гита, към която поглеждаше крадешком, бяха станали по-тъмни и отнесени отвсякога, а тези на Донъхю — още по-подпухнали и болнави. Погледът на вечно раздърпаната Шийла беше твърд като диамант и немигащ.
— За удобство при обмена на информация и по съображения за сигурност от Лондон са дали на Джъстин прозвище „Холандеца“. Като „Летящия холандец“. Ако случайно — което ми се струва малко вероятно, но нека не забравяме, че става дума за побъркан човек, разполагащ с неограничени средства, — ако случайно се натъкнете на него, пряко или непряко, ако чуете, усетите нещо и така нататък или ако някой от вас вече разполага с някаква информация, то моля ви, за ваше и негово добро, вдигнете телефона, където и да се намирате, и кажете: „Става въпрос за Холандеца; имам бележка от Холандеца; Холандеца ми се обади по телефона или ми прати факс от еди-къде си; Холандеца се намира в хола ми и седи на канапето.“ Надявам се, че всичко е напълно ясно. Някакви въпроси? Да, Барни!
— Ти спомена нещо за сериозни инсинуации. Инсинуации за какво? Пред кого?
Навлизаха в опасна зона. Удроу обаче вече беше говорил за това с Пелегрин по секретния телефон на Портър Колъридж.
— В неговите инсинуации няма видима логика. Той е обладан от фиксидеи за някакви си фармацевтични продукти. Доколкото можем да гадаем, Джъстин си е наумил, че производителите — а също и изобретателите — на определен лекарствен препарат са отговорни за убийството на Теса.
— Значи си мисли, че тя не е заклана? Ами че той разпозна трупа! — Това отново беше Барни — отвратен.
— Боя се, че тази история с препарата датира от злощастния престой на Теса в болницата. Препаратът убива детето й. Това е първият удар на заговорниците. Теса се оплаква на производителите, които после премахват и нея.
— Опасен ли е? — Въпросът на Шийла явно имаше за цел да убеди присъстващите, че тя и Донъхю не разполагат с информация по други линии.
— Би могъл да бъде. Така поне се твърди от Лондон. Главната му цел е фармацевтичната компания, произвела отровата. После учените, които са я разработили. После идва ред на хората, които я прилагат, което в нашия случай включва и официалния вносител или по-конкретно фирмата „Трите пчели“, така че може да ни се наложи да ги предупредим. — Донъхю не трепна. — Позволете ми да повторя, че имаме работа с привидно рационален и напълно уравновесен британски дипломат. Не си представяйте някакъв луд със сламки в косите и пяна на устата. Външно това е същият човек, когото всички помним и обичаме. Изискан, добре облечен, красив и ужасно учтив. И в един момент започва да крещи за световни конспирации, довели до смъртта на детето и жена му. — Кратка пауза преди личното отношение: — Това е истинска трагедия. По-лошо от трагедия. Сигурен съм, че всички ние, които бяхме близки с него, мислим и чувстваме едно и също. Но тъкмо затова съм длъжен да бия тъпана. Никакви чувства, умолявам ви! Ако Холандеца ви се изпречи насреща, ние сме длъжни да знаем незабавно. Нали, колеги? Благодаря ви. Други въпроси, докато всички сме тук? Да, Гита!