Ако на Удроу му беше трудно да дешифрира чувствата на Гита Пиърсън, за момент и тя се оказа в неговото състояние. Гита започна да се изправя на крака, докато останалите, включително и Удроу, още седяха по местата си. Това поне бе сигурно. Както и другото — че се изправи, за да бъде видяна. Най-вече ставаше на крака, защото никога през живота си не бе чувала накуп толкова злонамерени, гадни лъжи и защото нещо отвътре не й позволяваше да слуша повече седнала. И ето я, стоеше права в знак на протест, потрес и възмущение, за да заклейми Удроу в лицето като лъжец; защото през целия си кратък, объркан живот никога не бе познавала по-добри хора от Теса, Арнолд и Джъстин.
Това поне Гита го разбираше в този момент. Но когато погледът й се впи — над строгите лица на военния аташе, на търговския аташе и на Милдрен, личния секретар на върховния комисар, които вече се бяха извърнали към нея — в другия край на стаята, право в лъжливите, измамнически очи на Санди Удроу, тя разбра и нещо друго: че не това е пътят. Че трябва да намери друг път. Пътя на Теса. Не от страх, а от хитрост.
Да нарече тъкмо сега Удроу лъжец в лицето щеше да й осигури една минута на съмнителна слава, последвана от незабавно уволнение. И какво щеше да докаже? Нищо. Лъжите му не бяха пълни измислици, а приличаха на майсторски изработено криво огледало, което деформираше фактите, превръщайки ги в чудовища, без напълно да престанат да приличат на факти.
— Да, скъпа?
С отметната назад глава, повдигнати вежди и полуотворена уста, Удроу приличаше на хоров диригент, който се готви да даде тон. За момент тя отклони поглед от него. Лицето на тоя старец Донъхю е цялото набраздено от бръчки, помисли си тя. Сестра Мари в пансиона имаше куче, което много приличаше на него. Снощи играхме бадминтон с Шийла, а как ме гледа сега. За свое изумление Гита чу гласа си, който се изказваше на съвещанието.
— Едва ли е подходящ моментът да повдигам въпроса, Санди. Може би след няколко дни — започна нерешително тя. — Сега, в тая суматоха…
— Какво след няколко дни? Не ни дръж в напрежение, Гита.
— Ами това запитване, дето постъпи чрез Световната програма за изхранване. Настойчиво ни агитират да изпратим представител на КЕРДИА да вземе участие в следващата работна група по самодостатъчност на потребителите.
Това беше лъжа. Правдоподобна, напълно приемлива лъжа, която свърши работа. По някакво чудо Гита успя да изрови от паметта си една отдавнашна циркулярна покана за участие и да я превърне в нетърпящ отлагане проблем. Ако Удроу бе поискал да види кореспонденцията, тя нямаше да знае какво да прави. Но той не поиска.
— Това нещо като самозадоволяване ли е, Гита? — запита той сред благия, пречистващ смях на присъстващите.
— Официалното понятие е оптимизация на оползотворяването на помощта с оглед постигане на бъдеща самодостатъчност, Санди — отвърна неумолимо Гита, цитирайки по памет жаргона на въпросния циркуляр. — Тоест как една общност, която е получила достатъчни количества хуманитарна и медицинска помощ, може да се приучи на самостоятелност, след като един ден агенциите се оттеглят. Това е темата на работната група, както и мерките, които трябва да се вземат от страна на дарителите, за да се осигури рационалното използване на ресурсите без пилеене и без лишаване на отделни общностни групи. Явно придават голямо значение на проблема.
— И правилно, Гита. Та колко ще продължи тая дандания?
— Три пълни дни, Санди. Вторник, сряда и четвъртък, с възможност за продължение в петък. Работата е там, Санди, че откакто Джъстин си замина, нямаме представител на КЕРДИА.
— И сега ме питаш дали не би могла ти да идеш на негово място? — засмя се Удроу, тънък познавач на прищевките на красивите жени. — Къде се провежда, Гита? В Града на греха? — Това беше любимото му прозвище на комплекса на ООН.
— В Локикоджо, Санди — отвърна Гита.
Скъпа Гита,
Така и не успях да ти кажа колко много те обичаше Теса, колко ценеше вашите срещи и времето, прекарано заедно. Но ти го знаеш и без това. Благодаря ти за всичко, което й даде.
Имам една молба към теб, но това е само молба и не искам в никакъв случай да ти причинявам излишни главоболия. Ако някога се случи да имаш път към Локикоджо, моля те, обади се на една жена на име Сара от Судан, която беше приятелка на Теса. Тя говори английски и е била нещо като домашна прислужница на английско семейство по време на британския мандат. Тя би могла евентуално да хвърли светлина върху причините, отвели Теса и Арнолд в Локи. Това е само мое предположение, но като си помисля, сега ми се струва, че като нищо са ги мотивирали по-важни дела от половото осъзнаване на суданските жени! Ако това е така, Сара вероятно ще знае.