— Боя се, че образованието, което съм получил, е прекалено скъпо, за да включва подобни предмети.
— Лорбиър твърди в изявлението си, че докато е работил за КВХ в Русия, бил издействал официално одобрение за „Дипракса“ чрез ласкателства и рушвети. Той описва как е подкупвал висши служители в Министерството на здравеопазването, как е претупвал клинични изпитания, как е получавал регистрация на лекарствени средства и лицензи за внос срещу рушвети, как е давал подкупи на всички, които му се изпречвали на пътя. В Москва официалното одобрение на лекарствен препарат от авторитетен специалист струвало двайсет и пет хиляди долара. Така го е написал. Проблемът е там, че като дадеш на един, трябва да дадеш и на останалите — на тези, които изобщо не си молил за одобрение, защото иначе ще оплюят формулата ти от чиста завист. В Полша било абсолютно същото, само тарифите били по-високи. В Германия купуването на влияние ставало по по-деликатен начин, но не чак толкова деликатен. Лорбиър описва един пикантен случай, когато от името на КВХ наел цял боинг за осемдесет изтъкнати германски доктори за образователна екскурзия до Тайланд. — Докато разказваше историйката, тя се усмихна. — Образователната част от програмата била по време на пътуването и се състояла от лекции и видеофилми, обилно гарнирани с черен хайвер и отлежало уиски и коняк. Всичко било от най-високо качество, пише той, защото германските доктори били много разглезени. Само шампанско отдавна вече не им стигало. В Тайланд имало свободна програма, като за желаещите били устроени забавления с млади компаньонки. Лорбиър лично поръчал хеликоптери да ръсят орхидеи над плажа, на който отмаряли докторите с компаньонките си. По време на обратния полет нямало образователна програма. Всички били вече достатъчно образовани. От тях се искало само да запомнят името на препарата за статиите и рецептите си. — Макар да се смееше, Биргит беше видимо смутена от разказа си и се постара да заглади впечатлението. — Това в никакъв случай не означава, че „Дипракса“ е лошо лекарство, Джъстин. „Дипракса“ е много добро лекарство, което обаче не е изпитано докрай. Не всеки лекар може да бъде изкушен, не всички фармацевтични компании са толкова алчни и безотговорни. — Тя се спря; струваше й се, че е казала вече твърде много, но Джъстин не се опита да я отклони от темата. Биргит продължи: — Съвременната фармацевтична промишленост е само на шейсет и пет години. В нея работят достойни мъже и жени, тя е постигнала чудеса, но колективната й съвест все още е недостатъчно развита. Лорбиър пише, че фармацевтичните компании са обърнали гръб на бога. Изложението му е пълно с цитати от Библията, които не разбирам. Може би защото не разбирам и бог.
Карл бе заспал на люлката. Джъстин го вдигна, нежно обгърна топлото телце и тръгна по асфалта.
— Каза ми, че си телефонирала на Лара Емрих — напомни й той.
— Да, но нарочно се отклоних, защото ме е срам от глупостта ми. Удобно ли ти е да носиш Карл, или аз да го взема?
— Много съм си добре.
Белият мерцедес бе спрял в подножието на хълма. Двамата мъже още седяха в него.
— В „Хипо“ сме приели, че телефоните ни се подслушват от години, и дори се гордеем с това. От време на време и кореспонденцията ни се чете. Изпращали сме писма до себе си, които са пристигали със закъснение и явно са били отваряни. Често сме се изкушавали да подхвърлим подвеждаща информация на Органите.
— На кого?
— Лара въведе тази дума. Това е понятие от времето на Съветския съюз. Органите на държавата.
— Ще го пусна незабавно в употреба.
— Та най-вероятно Органите са ни чули как се смеем и ликуваме по телефона, докато й обещавах още веднага да й изпратя копие от документа в Канада. Лара каза, че за съжаление няма факс, понеже е похарчила всичките си пари по адвокати, а й е забранено да стъпва в болниците. Ако тя имаше факс, днес нямаше да имаме този проблем. Тя щеше да е получила изповедта на Лорбиър, дори ние да не я бяхме получили. Всичко щеше да се запази. Може би. Нищо не е сигурно.