Карл се размърдва в ръцете й. Тя го потупва по гръбчето и леко духва в ухото му. Той се усмихва и отново заспива.
— Емрих също си има любовник. Тя си има и съпруг, мистър Емрих, но той вече не я задоволява, това е Източна Европа, всеки е бил женен за всички останали. Любовникът се казва Маркъс Лорбиър. Има кръщелно свидетелство от Южна Африка, баща германец и майка холандка, а самият той живее в Москва и работи като агент на фармацевтична компания, на свободна практика, но същевременно и като… предприемач, който открива и разработва интересни възможности в областта на биотехнологиите.
— Ловец на таланти.
— Лорбиър е по-възрастен от Лара с около петнайсет години, от стара коза яре, както се вика, но и двамата са мечтатели. Той обича науката, но не е станал учен. Обича бог и цялото човечество, но също и твърдата валута, и бога Печалба. Ето какво пише: „Младият Лорбиър е вярващ, той почита християнския бог, почита жените, но почита също и бога Печалба.“ И там е неговото падение. Вярва в бог, но често го забравя. Аз лично не приемам такова отношение, но нищо. За един хуманист бог е само претекст за отклоняване от хуманизма. Нека бъдем хуманисти в отвъдното, а тук, на земята, да трупаме печалби. Няма значение. „Лорбиър взе дара на божията мъдрост — предполагам, че има предвид формулата — и го продаде на Дявола.“ Сигурно под Дявола се разбира КВХ. По-нататък пише, че когато Теса се срещнала с него в пустинята, той й се изповядал напълно за греховете си.
Джъстин внезапно се изправя на пейката.
— Така ли пише? Че е казал на Теса? Кога? В болницата? Къде другаде се е срещала с него? В каква пустиня? Какви ги приказва?
— Както ти казах, целият материал е малко налудничав. Той я нарича „Абата“ — от Абът. „Когато Абата дойде да навести Лорбиър в пустинята, Лорбиър заплака.“ Може всичко да е просто една басня. Лорбиър е разкаян отшелник, който се е оттеглил в пустинята, нещо като светец или пророк. Доста е гадничко всъщност. „Абата призова Лорбиър да се отчете пред бога. Затова на срещата в пустинята Лорбиър разкри пред Абата всички свои грехове.“ Така пише. Явно, че греховете му са били много. Не ги помня всичките. Между тях са грехът на самозаблудата и грехът на лъжата. После идва грехът на горделивостта, а след него — грехът на малодушието. Затова той изобщо не се опитва да се оневини, което всъщност ме радва. Вероятно и той се радва, дори е щастлив. Лара казва, че Лорбиър е щастлив само когато прави любов или се изповядва.
— Той е написал всичко това на английски?
Тя кимна.
— Един абзац звучи като библейски текст; следващият съдържа изключително технически данни — за съзнателно неспазени условия на обективно провеждане на клиническите изпитания на препарата, за споровете между Ковач и Емрих, за проблемите, възникнали при комбиниране на „Дипракса“ с други медикаменти. Само много информиран специалист би могъл да знае всички тези подробности. И тъкмо този Лорбиър ми е много по-симпатичен от Лорбиър Гръмовержеца, ако трябва да бъда честна.
— С малка буква ли е написано „абата“?
— С главна: „Абата си записваше всичко, което й казвах.“ Той обаче си признава още един грях — че я е убил.
Джъстин не отделяше очи от спящия Карл.
— Може би не пряко, тук той се изразява много двусмислено. „Лорбиър я уби със своето предателство. Той извърши греха на Юда, преряза гърлото й с голи ръце и прикова Блум към дървото.“ Когато прочетох това на Лара, аз я запитах: „Лара, какво иска да каже Маркъс? Че той лично е убил Теса Куейл?“
— И тя какво отвърна?
— Че Маркъс не би могъл да убие и най-злия си враг. И тъкмо там била бедата му — че е злодей със съвест. Тя е рускиня, много е потисната.
— Но ако е убил Теса, той все пак е злодей, нали?
— Лара се кълне, че това е невъзможно. Тя има много писма от него. Тя може само да обича безнадеждно. Той й се е изповядвал за много неща, но не и за това, естествено. Маркъс много се гордее с греховете си, казва тя. Той обаче е суетен и склонен да ги преувеличава. Освен това е сложна натура, може би леко откачен, и тъкмо затова тя го обича.
— Но не знае къде е?
— Не.
Невиждащият поглед на Джъстин беше вперен право напред, в измамния здрач.
— Юда никого не е убил — възрази той. — Просто е извършил предателство.
— Но ефектът е един и същ. Юда е убил с предателството си.
Джъстин упорито съзерцаваше здрача.