Във фоайето цареше неизбежната вечерна суматоха. Току-що бе пристигнала някаква японска делегация, бляскаха светкавици на фотоапарати, пиколата трупаха скъпи куфари в единствения асансьор. След като се нареди на опашката за асансьора, Джъстин свали шлифера и го преметна върху ръката си, като внимаваше да не изпадне пликът от вътрешния му джоб. Асансьорът се спусна обратно и той се дръпна встрани, за да влязат първо жените; беше единственият, който слезе на третия етаж. Мрачният коридор с луминесцентните тръби на тавана му напомни болницата „Ухуру“. Във всички стаи гърмяха телевизори. Неговата стая беше номер 311, а ключът за нея представляваше правоъгълно парче пластмаса с отпечатана черна стрелка. Шумът от телевизорите го вбесяваше; реши да се оплаче на някого. Как ще пиша сега на Хам при този шум? Той влезе в стаята си, сложи шлифера на облегалката на стола и видя, че собственият му телевизор е виновен за шума. Сигурно камериерките са го включили, когато са оправяли стаята, и после са забравили да го изключат. Той се приближи към апарата, който в момента предаваше най-омразното му шоу. Полугола певица врещеше с пълен глас в микрофона за радост на публиката от изпаднали в екстаз тийнейджъри; през екрана се стелеше ярко осветен разноцветен сняг.
Това беше последното нещо, което Джъстин видя, преди светлината да угасне: цветните снежинки, които валяха от екрана на телевизора. После върху него се спусна мрак; той усети как някакви ръце едновременно го удрят и душат. Собствените му ръце бяха приковани в стоманена хватка отстрани на тялото, а устата му бе запушена с парче груб плат, свит на топка. Други ръце го хванаха през коленете и го събориха на пода; стори му се, че ще получи инфаркт. Последва силен удар в стомаха, който изкара и последния останал в дробовете му въздух. Опита се да извика, но не можеше да издаде и звук; нямаше нито въздух, нито глас, а от топката плат в устата му се гадеше.
Усети как някой коленичи върху гърдите му. Около врата му се пристегна примка и Джъстин реши, че ще го бесят. Ясно си представи Блум, прикован към дървото. Замириса му на мъжки одеколон и си спомни за телесната миризма на Удроу и как бе подушил писмото му до Теса, за да види дали не мирише на същото. За момент в паметта му не остана място за Теса. Лежеше на пода върху лявата си страна, когато същият предмет, който преди малко го бе ударил в стомаха, сега безжалостно се стовари в слабините му. Главата му беше покрита с платнена качулка, но поне засега никой не се опитваше да го беси. От топката груб плат му се повръщаше, но понеже устата му беше запушена, повърнатото се стичаше обратно в гърлото му. Обърнаха го по гръб и изпружиха ръцете му над главата, с кокалчетата на килима и с дланите нагоре. Ще ме разпънат като Арнолд, помисли си той. Но те не бързаха да го разпъват, поне засега. Вместо това, докато притискаха ръцете му към пода, те започнаха да ги извиват; болката беше много по-силна, отколкото човек можеше да си представи — боляха го едновременно ставите, гръдният кош, краката и слабините. Моля ви, помисли си той. Недейте да чупите лявата ми ръка, иначе как ще пиша на Хам? Сигурно бяха чули молбата му, защото болката престана и той чу мъжки глас, със северногермански акцент — вероятно берлинчанин, звучеше доста културно. Гласът заповяда на някого да обърне тая свиня на една страна и да му върже ръцете зад гърба; заповедта незабавно бе изпълнена.
— Мистър Куейл! Чувате ли ме? — Същият глас, но вече на английски. Джъстин не отговори. Но не поради невъзпитание, а защото бе успял да изплюе топката плат и отново повръщаше; този път повърнатото изпълваше качулката и се стичаше надолу до стегнатата връв на врата му. Звукът на телевизора значително бе отслабнал.
— Стига вече, мистър Куейл. Трябва да престанете, разбирате ли? Или ще ви сполети същото, както и жена ви. Чувате ли ме? Или може би искате още малко, мистър Куейл?
При поредното споменаване на името му последва нов убийствен ритник в слабините.
— Сигурно сте оглушали нещо. Оставяме ви една бележка. На леглото. Като се събудите, прочетете бележката и хубаво я запомнете. И си вървете право в Англия, чувате ли? Престанете да задавате неудобни въпроси. Вървете си у дома и бъдете добро момче. Иначе следващия път ще ви убием като Блум. Бавно и доста мъчително. Чувате ли какво ви говоря?
Още един ритник в слабините за онагледяване на урока. Джъстин чу как вратата се затваря.