Училищна директорка, помисли си Гита. Или гувернантка. Свикнала да подрежда мислите си в логична последователност и да ги повтаря, за да схванат и по-тъпите деца.
— След всяко убийство идва укриването на следите — продължи Сара със същата добродушна напевност. — Да не забравяме, че едно добро укриване на следите е много по-мъчна работа от едно лошо убийство. Престъплението, това е нещо, дето го правиш, и дим да те няма. Обаче за лошо укриване на следите се ходи в затвора като стой, та гледай. — С едрите си ръце тя й показа точно как. — Оттук го поприкриеш, а то оттам вземе, че се открие. Хайде, укривай и оттам, а като се обърнеш, оттук се открило! Давай сега пак оттук, а като вдигнеш глава, то от трето място се подава. Няма управия! Ама какво ли ти дрънкам аз, миличка! То се вижда, че не си дошла да приказваме за такива работи.
Гита започна със заобикалки. Джъстин, рече тя, се опитвал да възстанови случилото се през последните дни от живота на Теса. Би желал да се убеди например, че посещението й в Локи е било успешно и продуктивно, та не би ли могла Сара да обясни по какъв начин е допринесла Теса за семинара по полова осъзнатост? Може би е изнесла доклад, почерпен от богатия й опит с африканските жени? Дали Сара не си спомня нещо друго, което Джъстин би бил щастлив да чуе?
Сара я слушаше с доволен вид; очите й проблясваха под козирката на островърхата шапка, докато тя посръбваше от чая си, пляскаше комарите със свободната си ръка и през цялото време не спираше да подвиква на минаващите покрай бунгалото й:
— Хей, Джийни, лошо момиче такова! Какво си намислила да правиш с тоя безделник Санто? Ще пишеш на Джъстин за всичко това, така ли, миличка?
Въпросът разтревожи Гита. Дали това, че смята да пише на Джъстин, бе добро или лошо? Дали Сара не й подмяташе нещо? За Британската мисия в Найроби Джъстин не съществуваше. А може би и тук вече не съществуваше?
— Ами сигурна съм, че Джъстин ще се радва, ако му пиша — призна смутено тя. — Но пък си струва да му пиша само ако имам да му казвам нещо, което ще му върне душевния покой, доколкото е възможно. Искам да кажа, какъв е смисълът да му пиша нещо, което би могло да го нарани? — добави неуверено тя. — Джъстин знаеше, че Теса и Арнолд пътуват заедно. Вече целият свят го знае. Каквото и да е имало между тях, той се е примирил.
— Е, между тях нямаше нищо, миличка, повярвай ми — засмя се Сара. — Всичко това са вестникарски измишльотини. Просто беше изключено. Знам го със сигурност. Здрасти, Аби, как я караш? Това е сестра ми Аби. Тя поне си е отживяла, не е като нас. Женила се е близо четири пъти.
Смисълът на последните две изказвания, доколкото имаше такъв, убягна на Гита. Съзнанието й бе твърде заето със съчиняване на поредната лъжа.
— Джъстин иска да попълни белите петна — храбро продължи тя. — Да си изясни подробностите. За да може да подреди точно мозайката на всичко, което тя е вършила или мислила през последните си дни. За да си дойде всичко на мястото, да стане перфект! Разбира се, ако чуя нещо, от което би могло да го заболи, аз в никакъв случай няма да му го предам. В никакъв случай!
— Да стане перфект — повтори Сара и поклати глава, загадъчно усмихната. — Какъв хубав израз в устата на една млада дама! Я сега кажи, какво предполагаш ти, миличка, че са правили тук двамата? Мислиш си, че са дошли да се занасят като младоженци на меден месец, така ли? Няма такова нещо.
— Разбира се, пристигнали са за участие в семинара по полова осъзнатост. Вие самата участвахте ли? Сигурно сте водили семинара или сте изпълнявали някаква почетна длъжност. Всъщност не ви попитах с какво точно се занимавате тук. Извинете ме. Много съжалявам.
— Не се извинявай, миличка. Няма защо да съжаляваш. Малко си объркана, това е. Още не всичко ти е перфект.
Тя се засмя.
— Ах, да, спомням си. Наистина присъствах на семинара. Май даже го водих. Редувахме се. Групата беше много добра, помня ги ясно. Две умни момичета от племето дияк, една знахарка, вдовица от Ауейл, малко надута, но доста добре се справяше, и две стажант-юристки, не помня откъде. Да, групата наистина беше добра. Ама какво ще правят тези жени, когато се върнат в Судан, това никой не може да каже. Можем само да гадаем.
— Теса може да е успяла да се сближи със стажант-юристките — вметна Гита с надежда.
— Възможно е, миличка. Повечето от тия жени обаче никога не са се качвали на самолет. Когато пристигнат, им е лошо и са уплашени от полета и ние трябва да ги успокояваме и да им баем, докато бъдат в състояние да говорят и да слушат, заради което сме ги докарали тук. Някои са толкова наплашени, че не говорят с никого, само чакат да свърши, че да си идат обратно в техния ад. Който се бои от провал, хич да не се захваща с тая работа, миличка. Така им викам на всички. Ти слушай какво ти разправя Судан Сара: брой успехите и не мисли за провалите. Все още ли искаш да ме питаш за семинара?