Гита се смути още повече.
— Ами например Теса успя ли да блесне? Беше ли й приятно да участва?
— Виж, това не мога да знам, миличка.
— Сигурно помните нещо, което е казала или направила. Теса никой не я забравя току-така. — Стори й се, че това прозвуча грубо. — Нито пък Арнолд — бързо добави тя.
— Е, не бих могла да кажа, че Теса допринесе с нещо за дискусията, миличка, защото просто не беше така. Теса не допринесе с нищо. В това съм сигурна.
— А Арнолд?
— И той.
— Не направиха ли презентация?
— Не, миличка.
— Искате да кажете, че просто си седяха и мълчаха? И двамата? Не е в стила на Теса да мълчи. Нито пък на Арнолд, ако трябва да бъдем честни. Колко време продължи семинарът?
— Пет дни. Теса и Арнолд обаче не останаха в Локи пет дни. Никой не остава в Локи пет дни. Всеки, който дойде тук, обикновено отива и някъде другаде. Теса и Арнолд не направиха изключение. — Тя замълча и измери Гита с поглед, сякаш се чудеше дали е достойна да научи. — Разбираш ли какво ти казвам, миличка?
— Боя се, че не.
— Може би разбираш това, което не казвам?
— Боя се, че и това не разбирам.
— Ами тогава какво, по дяволите, искаш от мен?
— Опитвам се да разбера какво са правили Арнолд и Теса през последните си дни. Джъстин ми писа и изрично ме помоли.
— Случайно писмото му да е у теб, миличка?
Гита го извади с разтреперана ръка от новата чанта с презрамка, която висеше на рамото й и която специално си бе купила за това пътуване. Сара го взе и влезе в бунгалото, за да го прочете на светлината на електрическата крушка; тя се забави малко, после се върна на верандата и седна на стола си с доста объркан вид.
— Ще ми кажеш ли едно нещо, миличка?
— Стига да мога.
— Теса сама ли ти каза, със сладката си устичка, че двамата с Арнолд идват в Локи за семинар по полова осъзнатост?
— Така казаха на всички ни.
— И вие им повярвахте.
— Да. Всички им повярвахме. Джъстин им повярва. Още им вярваме.
— Теса ти беше близка приятелка, нали? Нещо като сестра, доколкото съм чувала. И въпреки това даже не ти е казала, че може да има и друга причина, заради която е трябвало да бъде тук? Че онзи семинар беше за нея просто претекст, повод, също както този, сегашният, за самодостатъчността, е претекст и повод за теб?!
— В началото на нашето приятелство Теса ми разказваше разни неща. После започна да се тревожи за мен. Смяташе, че твърде много ми е казала. Не било справедливо да ме обременява. Аз съм на временна длъжност, от местния персонал. Тя знаеше, че смятам да се кандидатирам за постоянно място. Да положа изпита още веднъж.
— Все още ли имаш такива планове, миличка?
— Да. Но това не значи, че нямам право да знам истината.
Сара отпи от чая, подръпна периферията на шапката си и се настани удобно на стола.
— Разбрах, че ще останеш тук три нощи.
— Да. Връщам се в Найроби във вторник.
— Добре. Много добре. Приятно прекарване на конференцията. Джудит е способна и практична жена, която не позволява да я будалкат. Малко е рязка към по-тъпите, но никога не е преднамерено груба. А утре вечер ще те запозная с моя добър приятел капитан Маккензи. Никога ли не си чувала за него?
— Не.
— Не си ли чувала Теса или Арнолд да споменават понякога капитан Маккензи?
— Не.
— Той е пилот тук, в базата на Локи. Днес отлетя за Найроби, така че сте се разминали. Отиде да докара провизии и да посвърши това-онова. Капитан Маккензи много ще ти допадне. Приятен човек с широко сърце, няма грешка. По тия места нищо не убягва от вниманието на капитан Маккензи, а още по-малко са нещата, които се изплъзват от устата му. Той е участвал в много войни, но е посветил живота си на мира, затова е тук, в Локи, за да помогне за изхранването на моя народ.
— Той познаваше ли добре Теса? — попита боязливо Гита.
— Капитан Маккензи познаваше Теса и смяташе, че тя е добър човек, това е. Капитан Маккензи никога не би се задявал с омъжена жена, също както и Арнолд. Но капитан Маккензи познаваше Арнолд по-добре, отколкото Теса. Той смята, че от полицията в Найроби трябва да са откачили, за да издирват Арнолд, и смята да им го каже в очите, докато е там. Бих казала, че това е основната причина за пътуването му до Найроби. И това, което смята да им каже, никак няма да им се хареса, защото, повярвай ми, когато капитан Маккензи има да казва нещо, той няма мярка на устата.