— Когато Теса и Арнолд дойдоха за семинара, капитан Маккензи беше ли в Локи?
— Да, беше. Капитан Маккензи прекара с Теса много повече време от мен, миличка.
Тя замълча и известно време седя, замислено вперила поглед в звездите, като се усмихваше сама на себе си. На Гита й се струваше, че се опитва да вземе решение: дали да й каже всичко, което знае, или да го запази за себе си — въпрос, който самата Гита си задаваше вече три седмици.
— Виж какво, миличка — продължи накрая Сара. — Слушам те внимателно, гледам те, мисля за теб и се тревожа за теб. И си казвам, че ти си момиче с мозък в главата, че си добро и почтено същество със силно развито чувство за отговорност, което аз високо ценя. Но ако случайно греша и ти не си човекът, за когото те смятам, ние двете можем да навлечем на капитан Маккензи сума неприятности. Това, което ще ти кажа сега, е много опасно и след като веднъж го узнаеш, няма начин да го върнем обратно в бутилката. Затова сега настоявам да ми кажеш честно дали те надценявам, или съм те оценила правилно. Защото хората, които не могат да си държат устата затворена, не се променят. Един ден може да се кълнат в Библията, а на следващия да си плямпат както си знаят. Библията не ги е променила ей толкова.
— Разбирам — каза Гита.
— Кажи ми сега, наистина ли ти си такава, за каквато те смятам, или съм се излъгала в теб? Да ти кажа ли това, което знам, или да не те обременявам завинаги с една тежка отговорност, която не можеш да понесеш?
— Бих желала да ми вярвате, моля ви.
— Тъкмо това очаквах, че ще кажеш. Слушай сега. Ще говоря тихо, затова ела по-близо. — Сара подръпна шапката си настрани, за да може Гита да доближи глава до нейната. — Така. Надявам се жабите да бъдат така любезни и да крякат по-силно тази вечер. Теса въобще не присъства на онзи семинар, нито пък Арнолд. Двамата се качват на джипа на моя приятел капитан Маккензи и свити на две на седалките, поемат направо към летището. Там капитан Маккензи изчаква, докато се поразчисти теренът, качва ги на своя бъфало и ги откарва на север, без визи, без паспорти, без нищо от всички ония дивотии, дето ги измислят бунтовниците в Южен Судан, които не могат да спрат да се трепят помежду си, нито пък им достига кураж и интелигентност, за да се обединят срещу ония лоши араби на север, които смятат, че Аллах прощава всичко, дори неговият пророк да ги съди.
Гита си помисли, че Сара е свършила, и отвори уста да каже нещо, но Сара едва започваше:
— Едно допълнително усложнение възниква оттам, че мистър Мой, който не може да управлява и стадо овце дори с помощта на целия си кабинет, си е наумил, както сигурно си забелязала, че трябва да управлява летището на Локи. Мистър Мой не си пада много-много по неправителствените организации, но има голям апетит за летищни такси. От друга страна, доктор Арнолд извънредно много държеше хората на мистър Мой по никакъв начин да не надушат накъде са тръгнали.
— А накъде бяха тръгнали? — прошепна Гита, но Сара продължи, без да я чуе.
— Аз така и не попитах къде е това място, защото каквото не знам, няма как да го кажа насън. Не че има кой да ме чуе напоследък, твърде стара съм вече. Капитан Маккензи обаче знае къде са били, това се разбира от само себе си. На следващата сутрин той ги връща също така незабелязано. А пък доктор Арнолд идва при мен и ми вика: „Сара, не сме ходили никъде, през цялото време сме били тук, в Локи. Бяхме на твоя семинар по полова осъзнатост двайсет и четири часа без прекъсване. Двамата с Теса ще сме ти много благодарни, ако и за миг не забравиш този важен факт.“ Само че Теса вече не е между живите и е малко вероятно да продължава да бъде благодарна на Сара или на когото и да било. А пък доктор Арнолд, ако не е мъртъв, е още по-зле. Защото хората на Мой са навсякъде, грабят и убиват колкото им душа иска, тоест много. А когато хванат някого, за да изтръгнат от него определена информация, забравят всякакво божие състрадание. Няма да е лошо да запомниш това за свое собствено добро, миличка, защото си на път да нагазиш в дълбокото. Заради което реших, че е важно да поговориш с капитан Маккензи, който знае неща, дето аз избягвам да науча. Защото Джъстин, който е добър човек, доколкото чувам, иска да знае всичко, свързано с мъртвата му женичка и доктор Арнолд. Та кажи ми честно сега, правилно ли оценявам положението, или има нещо, дето не е съвсем така?
— Това е истината — каза Гита.
Сара пресуши чая си и постави чашата на масичката.
— Ами добре тогава. Сега иди, хапни и се възстанови, миличка, пък аз ще поостана малко сама, защото тук е истинска говорилня, както сигурно вече си забелязала. И за нищо на света не близвай от козята яхния, момичето ми, колкото и да обичаш козе месо. Защото готвачът — младо момче от Сомалия, много способно — може един ден да стане прекрасен адвокат, ама по въпроса за козите яхнии нещо не му достига квалификацията.