Зад домовете на бога се намираха домовете на Мамона — промишлената зона на градчето. Цените на говеждото сигурно са стигнали дъното, помисли си той. Какво иначе прави там чисто новата, лъскава свинекланица на Ги Поатие? И с житото нещата едва ли стоят по-добре — иначе как да си обясним присъствието на фабрика за преработка на слънчоглед сред житницата на Канада? А онази групичка подплашени хорица, скупчени пред старите си къщи около гаровия площад, сигурно са сиукси или от племето крий. Пътят завиваше на север през един къс тунел. От другата страна пред очите му се разкри съвсем различен свят на яхти и величествени къщи с изглед към реката. Тук значи богатите англосаксонци си косят лятно време ливадите, мият си колите, лакират си яхтите и кълнат наред евреи, украинци и проклетите индианци, които живеят от социални помощи, каза си той. А пък горе на хълма или на това, което по тия места минаваше за хълм, се издигаше неговата крайна цел — гордостта на градчето, бисерът на Източен Саскечуан, местният академичен Камелот, университетът „Доуз“, една пъстра смесица от средновековен пясъчник, колониални тухлени фасади и стъклени куполи. Когато стигна до разклона на пътеката, Джъстин се изкачи по ниския склон и по едно мостче в стила на ренесансовия Понте Векио, само че от първата половина на двайсети век, се озова пред тежкия портал, увенчан с позлатен герб. През арката можеше да се наслади на безупречно поддържаните средновековни сгради и на неговия бронзов основател, Джордж Еймън Доуз младши — собственик на рудници, железопътен барон, развратник, крадец на земя, убиец на индианци и местен светец, гордо изправен върху гранитния си постамент.
Джъстин крачеше уверено напред; беше изучил внимателно описанието на терена по туристическия проспект. Пътеката постепенно се разшири и се превърна в параден плац. Вятърът вдигаше прахоляк и дребни песъчинки от асфалта. На отсрещната страна на плаца се издигаше обрасъл в бръшлян павилион, заобиколен от три страни с геометрични бетонни сгради, насечени на хоризонтални ивици от блесналите в луминесцентна светлина прозорци. Голяма табела в зелено и златно — любимите цветове на мисис Доуз, според същия проспект — обявяваха на английски и френски, че това е Университетската болница и база за клинични изследвания. На по-малка табела пишеше „Амбулаторно болни“. Джъстин тръгна в указаната посока и стигна до една редица летящи врати, заслонени от нагъната бетонна козирка и зорко охранявани от две едри жени с дебели шуби. Той им каза „добър вечер“ и двете най-приятелски отвърнаха на поздрава му. С премръзнало лице и разкъсвано от болки тяло, с пулсиращи хълбоци, по които сякаш пълзяха горещи змии, Джъстин крадешком се извърна и хвърли последен поглед зад себе си, преди да се заизкачва по стълбите.
Фоайето беше обширно, високо, мраморно и погребално. С големия, ужасно грозен портрет на Джордж Еймън Доуз младши в ловджийски костюм то му напомни централното фоайе на Форин Офис. Край една от стените беше рецепцията дълга редица гишета, зад които се суетяха мъже и жени с посребрени коси и зелени куртки. Ей сега ще се обърнат към мен с мистър Куейл и ще ми кажат каква забележителна жена беше Теса, помисли си Джъстин. Той се повъртя из миниатюрния търговски център. Доуз Саскечуан Банк. Поща. Будка за вестници „Доуз“, „Макдоналдс“, „Пица Парадайз“, кафене „Старбъкс“, бутик — също „Доуз“ — за пижами, фино дамско бельо и пеньоари за бъдещи майки. Стигна до няколко разклонени коридора, изпълнени с дрънчене и скърцане на болнични колички, грохот на асансьори, потракване на забързани дамски токчета и металния писък на телефоните. Наоколо седяха или стояха прави угрижени посетители. Служители от персонала със зелени престилки излизаха през някоя от многото врати, за да се появят след секунди през друга. Нито един нямаше златни пчели на джоба на престилката си.
До една от вратите с надпис „Вход само за лекари“ висеше голяма дъска за обяви. С авторитетен, задълбочен вид, сключил ръце отзад на гърба си, Джъстин прегледа внимателно обявите. Гледане на малки деца, яхти и коли под наем, търси се, предлага се. Стаи под наем. Певческо дружество „Доуз“. Кръжок за изучаване на Библията „Доуз“. Дружество по етика „Доуз“. Курс по шотландски танци „Доуз“. Анестезиолог търси добродушно куче, мъжко, най-малко на три години, кафяво на цвят и средно на ръст, „да не се изморява от дълги разходки“. Кредитиране „Доуз“. Програми за разсрочено заплащане на обучението „Доуз“. В параклиса „Доуз“ ще се извърши заупокойна служба в памет на доктор Мария Ковалски — знае ли някой каква музика обичаше покойната? Списъци на дежурни лекари, лекари в отпуск, лекари на повикване. И един приветлив плакат, съобщаващ, че тази седмица безплатните пици за студенти по медицина се спонсорират от „Карел, Вита и Хъдсън“, Ванкувър — а защо не наминете и на нашия делови неделен обяд със следобедна кинопрожекция в дискоклуба „Хейбарн“, организирани с любезното съдействие на „Карел, Вита и Хъдсън“? Просто попълнете и изпратете формуляра, приложен към вашата безплатна пица, и ние ще ви предоставим безплатен билет за едно незабравимо преживяване!