— Крие се някъде. Той е непредвидим, всяка сутрин тръгва в различна посока — казва тя с все същия меланхоличен тон.
— Когато той споменава пустинята, това истинска пустиня ли е?
— Във всеки случай е много неудобно място. Това също е типично за него.
За да защити каузата си, тя повтаря заучени фрази, които явно не са измислени от нея: „Тук ще пренавия лентата напред… КВХ не си поплюват.“ Дори споменава „моите пациенти смъртници“. А докато той чете едно от адвокатските писма, които е получила, тя му цитира на глас по-обидните пасажи, да не би случайно да изпусне най-важното:
Още веднъж Ви напомняме, че по силата на клаузата за конфиденциалност във Вашия трудов договор изрично Ви се забранява да споделяте с пациентите си тази дезинформация… Официално Ви предупреждаваме да се въздържате от разпространение с каквито и да било средства, в прав текст или по друг начин, на Вашето неправилно и злонамерено становище, което се основава на погрешно тълкуване на информация, получена от Вас по времето, когато сте били на работа в „Карел, Вита и Хъдсън“…
След този пасаж без всякаква логическа връзка следва друг, в който се твърди: „Нашите клиенти категорично отричат, че когато и да било и по какъвто и да било начин са се опитвали да потискат или оказват влияние на легитимния научен дебат…“
— Но защо изобщо подписахте този проклет договор? — прекъсва я грубо Джъстин.
Враждебността му сякаш я радва; тя се засмива със своя безрадостен смях.
— Защото им вярвах. Защото бях глупачка.
— Вие сте всичко друго, но не и глупачка, Лара! Вие сте една високоинтелигентна жена, за бога! — възкликва Джъстин.
Обидена, тя се затваря в своето начумерено мълчание.
Първите две години, след като от „Карел, Вита“ закупили формулата на Емрих-Ковач с посредничеството на Маркъс Лорбиър, разказва му тя, били за тях истински златен век. Първоначалните краткосрочни изпитания преминали отлично, с леко завишаване на статистическите данни резултатите изглеждали още по-добри, цялата научна общност говорела с възхита за партньорството между Емрих и Ковач. От КВХ им осигурили специални лаборатории, цял екип техници, клинични изпитания навсякъде из Третия свят; пътували само в първа класа, отсядали в най-лъскавите хотели, от всички страни ги засипвали с пари и уважение.
Лекомислената Ковач бързо решила, че всичките й мечти са се сбъднали. Тя вече се виждала седнала в ролс-ройс, лауреат на Нобелова награда, прочута, богата и с безброй любовници. А пък според сериозната Лара клиничните изпитания трябвало да се проведат строго научно и задълбочено. Препаратът трябвало да се изпробва в най-различни условия и да се обхванат колкото се може повече етнически и социални общности. Това щяло да доведе до спасяване на човешки живот и до подобряване на неговото качество. Само тази цел си струвала усилията.