— А на Лорбиър?
— Маркъс е раздвоен. За него това е нещо нормално. Той се изживява като господар на цяла Африка по въпроса за „Дипракса“. Но заедно с това се бои и срамува. Затова прави и самопризнания.
— Кой му плаща? „Трите пчели“ или КВХ?
— Щом става въпрос за Маркъс, вероятно и двете фирми. Той е сложен случай.
— Та как стана така, че от КВХ ви назначиха тук, в „Доуз“?
— Бях глупачка — повтаря гордо Лара, с което веднъж завинаги погребва предишните си твърдения за обратното. — Защо иначе ще им подпиша договора? КВХ бяха много учтиви, много чаровни, много разбрани и интелигентни. Работех в Базел, когато двама млади мъже от Ванкувър дойдоха да се срещнат с мен. Бях поласкана. Също като вас и те ми изпратиха рози. Казах им, че тестовете на препарата са пълен боклук. Те се съгласиха. Казах им, че препаратът не бива да се продава като преминал клинични изпитания и като напълно безопасен. Те се съгласиха. Казах им, че много от страничните ефекти не са правилно описани и оценени. Те се възхитиха на куража ми. Единият беше руснак, от Новгород. „Ела с нас на обяд, Лара. Да обмислим заедно нещата.“ Тогава ми казаха, че искат да ме командироват в „Доуз“, за да разработя своя собствена методика за клинични изпитания на препарата. Говореха много разумно за разлика от началниците си. Съгласиха се, че не са извършени достатъчно надеждни тестове. „Сега в «Доуз» ще ги извършим отначало, казаха те, в края на краищата, препаратът си е твой.“ Аз се гордеех с него, те също. Университетът се гордееше. Постигнахме взаимно приемливо споразумение. В „Доуз“ щяха да ме приемат на драго сърце, а КВХ щяха да ми плащат. „Доуз“ е с идеално местоположение за извършване на подобни изпитания. Тук има индианци от резерватите, които са податливи на старите щамове на туберкулоза. Има и случаи на мултирезистентни щамове сред комуните на хипитата във Ванкувър. За „Дипракса“ това беше идеална комбинация. Само на базата на това предварително споразумение се съгласих да подпиша договора с клаузата за конфиденциалност. Бях глупачка — повтори още веднъж тя с доволно изсумтяване: „Случаят е доказан.“
— КВХ имат офиси във Ванкувър, нали?
— Големи офиси. Тук е най-голямата им база в целия свят след Базел и Сиатъл. Така можеха да ме наблюдават. Което беше целта им. Да ме държат изкъсо и да ме контролират. Аз подписах глупавия им договор и се заех за работа с леко сърце. Миналата година завърших изследванията. Резултатите бяха крайно отрицателни. Сметнах за нужно да уведомявам пациентите си за потенциалните странични ефекти на „Дипракса“. Това е мой свещен дълг като лекар. Сметнах също така, че световната медицинска общност трябва да бъде информирана посредством публикация в солидно научно списание. Подобни списания никак не обичат да отпечатват отрицателни становища. Аз знаех това. Знаех също, че списанието ще покани трима изтъкнати учени да коментират резултатите от изследването ми. Това, което в редакцията не знаеха обаче, беше, че и тримата наскоро бяха подписали тлъсти договори с КВХ — Сиатъл, за разработка на биотехнологии за лечение на други заболявания. Те незабавно информираха Сиатъл за намеренията ми, а от Сиатъл от своя страна информираха Базел и Ванкувър.
Тя му подава сгънат лист хартия. Той го разгъва и с ужас си дава сметка, че написаното му звучи познато:
КОМУНИСТИЧЕСКА КУЧКО! ДА СИ МАХАШ МРЪСНИТЕ РЪЦЕ ОТ НАШИЯ УНИВЕРСИТЕТ. ВЪРВИ СИ В ТВОЯТА БОЛШЕВИШКА КОЧИНА И ПРЕСТАНИ ДА ТРОВИШ СЪЗНАНИЕТО НА ПОЧТЕНИТЕ ХОРА С ЛЪЖЛИВИТЕ СИ ТЕОРИИ.
Едри, главни букви от принтер. Нито една правописна грешка. Познатият набор от експресивни прилагателни. Добре дошла в клуба на заплашваните, помисли си той.
— Уговорено е университетът „Доуз“ да получава процент от печалбата от продажбите на „Дипракса“ за целия свят — продължава тя, като небрежно измъква писмото от ръката му. — Служители с доказана лоялност към болницата ще получат лъвския пай от премиите. Тези с доказана нелоялност вече получават подобни анонимни писъмца. Много по-важно е да си лоялен на болницата, отколкото на пациентите. А най-важно е да си лоялен на КВХ.
— Холидей го е писала — казва Ейми, която в този момент нахълтва в стаята с поднос с кафе и бисквити. — Холидей е тарторът на медицинската мафия в „Доуз“. Във факултета който не й целува задника, загива. Освен нас двете с Лара и още един-двама идиоти.
— Откъде знаете, че тя го е писала? — пита Джъстин.
— Направих й ДНК анализ на тая крава. Отлепих марката от плика и анализирах слюнката й. Тя обича да ходи във фитнесцентъра на болницата, та двете с Лара откраднахме един косъм от гребена й и съпоставихме данните. Пълно съвпадение.