— Какво има?
— Нищо. Можеше да се предвиди.
Те са вече на площада. Малката сива кола с неопределена марка стои под оранжевата улична лампа. Макар наоколо всичко да е в лед, колата е покрита с кал. Вместо антена има телена закачалка за ризи. Във вида й има нещо зловещо и заплашително. Сякаш в нея има адска машина, която всеки момент ще избухне.
— Това ли е колата ти? — пита Джъстин.
— Да. Но нещо не е наред.
Великият шпионин едва сега забелязва нещото, което Лара е видяла от пръв поглед. Предната гума откъм тях е спаднала.
— Не се безпокой. Ще я сменим — бодро подхвърля Джъстин, за един абсурден миг забравил жестокия студ, разкъсването си от болка тяло, късния нощен час и всякакви съображения за оперативна безопасност.
— Няма да стане — отвръща тя с подобаващо гробовен глас.
— Разбира се, че ще стане. Ще запалим двигателя. Ти ще влезеш вътре на топло. Имаш резервна гума и крик, нали?
Но те вече са стигнали отсрещния тротоар и той вижда това, което тя е очаквала през цялото време — че и другата предна гума е спаднала. Изгарящ от желание да прави нещо, Джъстин се опитва да се освободи от ръцете й, но тя се е вкопчила в него и той усеща, че тялото й трепери, но не от студа.
— Това често ли се случва? — пита той.
— Да.
— Защо не се обадиш на сервиза?
— През нощта никой няма да дойде. Ще си потърся такси. На сутринта, като се върна, ще имам глоба за неправилно паркиране, а вероятно и още една, заради лошото техническо състояние на колата. Понякога я вдигат и трябва да ходя да я освобождавам, а мястото е много далеч. Понякога не мога да си намеря и такси, но тази вечер имаме късмет.
Той проследява погледа й и за своя изненада вижда едно такси, паркирано на отсрещния ъгъл на площада; купето е осветено отвътре, двигателят работи, а зад волана се вижда сгърбената фигура на шофьора. Без да пуска ръката му, тя го тегли напред. Той я следва няколко крачки, но изведнъж заковава на място; в главата му дрънчат алармени звънци.
— Нормално ли е по това време из града да се мотаят свободни таксита?
— Не е важно.
— Напротив, важно е. При това много.
Известно време двамата се гледат в упор; когато най-после отделя поглед от очите й, Джъстин вижда, че междувременно зад таксито е спряло второ. Лара също го е забелязала.
— Ставаш смешен. Погледни, вече има две таксита. Можем да вземем всеки по едно. Или по-скоро само едно. В такъв случай аз първо ще те откарам в хотела. Ще видим. Не е важно. — Забравила за състоянието му или по-скоро загубила търпение, тя отново го дърпа за ръката, но този път той се отскубва, изтичва пред нея и й препречва пътя с тялото си.
— Не!
Това „Не!“ означава отказвам. Означава още и: виж колко е нелогична ситуацията. Ако веднъж постъпих необмислено, втори път няма да го направя. Нито пък ти. Твърде много съвпадения се събраха. Ние стоим насред градския площад на едно забравено от бога градче по средата на тундрата в мразовита мартенска нощ, когато дори единственият кон в градчето спи непробуден сън. Колата ти е повредена, явно нарочно. Отсреща те чака такси, тъкмо навреме, а ето че се появи и второ. Кого чакат тези две таксита, ако не нас двамата? Защо да не предположим, че същите хора, които са повредили колата ти, искат да се повозим малко в тяхната?
Но Лара не се поддава на този научен аргумент. Тя маха с ръка на шофьора на по-близкото такси и бърза напред да го пресрещне. Джъстин я хваща за свободната ръка и я дърпа назад. Постъпката му я вбесява също толкова, колкото на него му причинява болка. Тя трепери от гняв, писнало й е да я командват.
— Остави ме на мира! Махай се! Дай ми това!
Той стиска в ръце руската й торба. Първото такси се отделя от бордюра. Второто го следва. С надежда да хване клиент? От шофьорска солидарност? В една цивилизована страна никога не се знае.
— Върни се при колата! — заповядва й той.
— Каква кола? Колата няма гуми! Ти си полудял!
Тя отчаяно дърпа торбата от ръцете му, но той вече рови в нея, изблъсква встрани документите, разните носни кърпички и всякакви дребни джунджурии, които му пречат да стигне до целта.
— Лара, дай ми ключовете от колата, моля те!
Намира портмонето й в торбата и го отваря. Ключовете са в ръката му — огромна връзка, достатъчна, за да отключи всички сейфове на Форт Нокс. Откъде-накъде една самотна жена, изпаднала в немилост, ползва толкова много ключове? Той пристъпва странишком към колата й, докато с едната си ръка търси ключа на връзката, крещейки „Кой е? Кой е?“, а с другата я влачи след себе си към светлината на уличната лампа, където тя разпознава ключа от колата, вдига го злобно, предизвикателно и подигравателно нагоре и го люлее пред лицето му.