— По дяволите я — съгласи се покорно Донъхю и се усмихна, макар да нямаше никаква причина за усмивки. Продълговатата му глава с жълта, отпусната кожа и торбички под очите беше наклонена встрани и съвсем леко назад, жълтите му очички проблясваха, погледът му не изпускаше нищо, докато ръката му приглаждаше острите бодли на мустаците.
Като никога тишина изпълваше голямата къща. Африканските слуги се бяха разотишли пеша по селата си. Израелските телохранители — тези, които не патрулираха из района — бяха скупчени в къщата на пазачите и гледаха екшън филм с източни бойни изкуства. Докато чакаше да го пуснат да влезе, Донъхю си оплакна очите с две бързи убийства, при които жертвите бяха удушени с тел. Частните секретари и камериерът сомалиец бяха получили заповед да не напускат сградата за персонала в другия край на фермата. За пръв път в историята имението на Кени Къртис не се огласяше от телефонен звън. Само преди месец Донъхю трябваше да се надвиква с телефоните и да заплаши, че ще си тръгне, ако Къртис не му отдели няколко минути за разговор на четири очи. Тази вечер бе готов да се зарадва на електронното цвърчене на вътрешния телефон или на квакането на сателитния, който дремеше намусено върху количката си до огромното бюро.
Обърнал към Донъхю огромния си гръб на борец, Къртис стоеше до прозореца в поза, която според него трябваше да изразява дълбок размисъл. Облечен беше както винаги с бяла риза с двойни маншети и златни копчета с емблемата на „Трите пчели“ и тъмносин панталон; на краката си имаше лачени половинки с назъбени езици, а на дебелата си космата китка — часовник от масивно злато, тънък като монета. Ала погледът на Донъхю не се отделяше от черния му колан от крокодилска кожа. Доколкото познаваше и други дебели мъже, той бе забелязал, че коланът на панталоните им е винаги смъкнат надолу, а шкембето прелива отгоре. При Къртис обаче коланът стоеше абсолютно хоризонтално, като плътна черна линия, нарисувана през центъра на яйце. Боядисаната му черна грива беше зализана назад по славянски и се събираше на тила като гъша трътка. Пушеше пура, като при всяко дръпване се мръщеше с отвращение. Когато пурата го отегчаваше, Кени Кей я забравяше запалена върху първата изпречила му се мебел, а после обвиняваше слугите, че са му я откраднали.
— Предполагам, че знаеш какво е намислил тоя копелдак? — запита той.
— Мой ли?
— Куейл.
— Не мисля. Защо, трябва ли да знам?
— Не са ли ти казали? Или не ги интересува?
— Може пък да не знаят, Кени. Казаха ми само, че продължава делото на жена си, каквото и да значи това, че е прекъснал всякакви контакти с работодателите си и действа сам. Знаем, че жена му притежаваше имение в Италия; предполага се, че се крие там някъде.
— Ами шибаната Германия? — прекъсна го Къртис.
— Какво шибаната Германия? — запита Донъхю, имитирайки един стил на изразяване, който особено презираше.
— Бил е в Германия. Миналата седмица. Завъртял се е около някаква тайфа рошави либералчета, дето си точат ножовете за КВХ. Ако не бях толкова мекушав, отдавна да сме заличили името му от телефонния указател. Ама твоите хора в Лондон даже и не подозират това, така ли? Какво им дреме на тях! Заети са с по-важни дела. На теб говоря, Донъхю!
Къртис отново се бе обърнал кръгом и го гледаше в лицето. Грамадното му туловище беше приведено, моравата му долна челюст издадена напред. Едната му ръка бе пъхната дълбоко в джоба на огромните му като палатка панталони, а с другата държеше пурата си напред с огънчето, сякаш всеки момент се готвеше да я забие в черепа на Донъхю.
— Боя се, че тоя път си ме изпреварил, Кени — отвърна миролюбиво Донъхю. — Дали от моята служба следят Куейл? Нямам никаква представа. Застрашени ли са важни национални интереси? Съмнявам се. Дали нашият ценен източник Кенет Къртис има нужда от специална закрила? Ние никога не сме ти обещавали търговска закрила, Кени. Не смятам, че на света има някаква институция, било финансова, било друга, която може да си позволи това. И да оцелее.
— Върви да го духаш! — Къртис направи няколко крачки към Донъхю, приведен напред, подпирайки се като горила с огромните си длани на импозантната банкетна маса. Но Донъхю кротко се усмихваше под мустак и не се помръдна. — Аз мога да срина скапаната ти служба с един пръст, ясно ли ти е? — изкрещя Кени Кей.
— Скъпи приятелю, никога не съм се съмнявал в това.
— Аз храня ония хубавци, които ти плащат заплатата. Те идват при мен да ги повозя на яхтата си. Момичета. Черен хайвер. Шампанско. Като наближат избори, ме молят за някоя службичка. Служебни коли, пари, секретарки с големи цици. Аз имам бизнес с корпорации, дето изкарват десет пъти повече пари, отколкото твоята организация харчи за една година. Ако им разкажа всичко, дето го знам, с теб е свършено. Така че върви да го духаш, Донъхю!