— Аз съм патриот! — изкрещя той. — Можеш ли да го отречеш, Донъхю? Аз съм патриот, мамицата му!
— Разбира се, че си патриот, Кени.
— Повтори. Аз съм патриот.
— Ти си патриот. Ти си Джон Бул, Уинстън Чърчил. Какво още искаш да кажа?
— Дай ми един пример за моя патриотизъм. Примери — колкото щеш. Дай ми само един пример, най-добрия, за който се сещаш. Веднага!
Накъде бие тоя? Донъхю все пак му даде пример:
— Ами, да вземем оная история в Сиера Леоне, миналата година…
— Разкажи ми я. Хайде де. Разказвай!
— Наш клиент искал оръжие и муниции, без да се споменават имена…
— Е, и?
— Та ние купихме оръжието…
— Аз купих оръжието, неговата мамица!
— Ти купи оръжието с наши пари. Ние ти осигурихме фалшив сертификат за краен потребител, в който пишеше, че е предназначено за Сингапур…
— Забравяш проклетия кораб!
— „Трите пчели“ наеха четирийсет хиляди тонен товарен кораб и натовариха оръжието. Корабът се изгуби някъде в мъглата…
— Искаш да кажеш, уж се загуби!
— … и трябваше да хвърли котва в едно малко пристанище близо до Фрийтаун, където нашият клиент и хората му чакаха да разтоварят пушките.
— А не бях длъжен да го правя, нали така? Можех да се откажа. Можех да ви река: „Бъркате ме с някого, сигурно търсите съседа!“ Но помогнах. Направих го от любов към родината, мамицата му! Понеже съм патриот! — Той понижи заговорнически глас: — Добре. Слушай сега какво искам от теб и от твоята служба. — Той крачеше из стаята и издаваше заповедите си с къси, отсечени изречения: — Искам човек от твоята служба, не от Форин Офис, те са едни посерковци, да иде лично в банките. И във всяка банка да намери — записвай си, ако трябва — по един истински патриот англичанин, може и англичанка. Слушай ме внимателно, защото ще трябва да им го предаваш дума по дума веднага щом се прибереш вкъщи довечера. — Къртис говореше с пророческия си глас. Леко фалцетен, леко разтреперан от вълнение, истински народен милионер.
— Слушам те най-внимателно — увери го Донъхю.
— Добре. Та значи каните ги всички заедно. Тия истински английски патриоти. Или патриотки. Събирате ги в някоя уютна зала с ламперии някъде в Ситито. Вие ги знаете тия места. И им казвате най-официално, в качеството си на Британски тайни служби, нещо от рода на: „Дами и господа! Оставете Кени Кей на мира. Няма да ви обясняваме защо. Просто го оставете на мира в името на короната. Кени Кей служи вярно на родината си, няма да ви обясняваме точно как, но той й служи и ще продължава да й служи. Дайте му три месеца отсрочка по дълговете, и ще направите голяма услуга на Англия, както вярно й служи Кени Кей.“ И те ще ви послушат. Ако един каже „да“, и останалите ще кажат „да“, защото са овце. И другите банки ще ги последват, защото и те са овце.
Донъхю никога не беше предполагал, че може да му стане жал за Къртис. Но сега изпита именно това чувство.
— Ще им предам, Кени. Бедата е там, че ние нямаме чак такава власт. Ако я имахме, отдавна да са ни разформировали.
Ефектът от тези думи беше много по-драстичен, отколкото бе очаквал. Къртис започна да крещи, крясъците му отекваха под дървения гредоред. Грамадните му ръце в бели ръкави се бяха вдигнали високо над главата като на свещенодействащ езически жрец. Стаята се тресеше от тътена на гърления му тираничен глас.
— Свършено е с теб, Донъхю! Ти си мислиш, че държавите управляват света. Върни се в неделното училище! Сега песента е „Бог да пази многонационалните компании“, ако случайно не си чул. Бих те помолил да предадеш още нещо на мистър Колъридж и на мистър Куейл, и на всички, дето си ги строил срещу мен. Кени Кей обича Африка. — С широк замах на цялата горна половина на тялото си той обгърна панорамния прозорец и езерото, обляно в мека лунна светлина. — И тая любов му е в кръвта, неговата мамица! Освен това Кени Кей обича лекарството си. Господ е създал Кени Кей, за да даде това лекарство в ръцете на всеки африканец, мъж, жена, дете, който има нужда от него. И той няма да се откаже да го направи, така че майната ви на всички! И ако някой се опита да застане на пътя на науката, сам си е виновен. Аз не мога повече да ги удържам тия момчета, нито пък ти можеш да ги удържиш. Защото това лекарство е изпитано от начало до край от най-добрите умове, които могат да се купят с пари, без изключение. И нито един от тях — гласът му се извиси в кресчендо на истерична заплаха, — нито един от тях никога не е казал дума против него. А сега се разкарай.
Докато Донъхю изпълняваше последната учтива покана, около него започнаха да се раздвижват сенки, да се чува хор от човешки гласове и лай на кучета; внезапно всички телефони в къщата зазвъняха.