До прозореца се бяха събрали три човешки фигури — семейство бежанци, дошли отнякъде, тръгнали за никъде.
— Да ги опухам ли, сър? — попита Крик и посегна към дръжката на вратата.
— Няма да правиш нищо подобно — рязко му нареди Донъхю. Той запали двигателя и бавно премести колата, докато Крик продължаваше да говори.
— Той нищо не прави, само им крещи. Направо да ти е жал да го гледаш. КВХ не му щат парите. Те искат да му отнемат бизнеса, както знаехме всички още отначало, с изключение на него. Не знам докъде ще стигне, като почнат трусовете.
— Съжалявам, Дъг. Аз все си мислех, че вие двамата с Кени сте като баща и син.
— И аз, сър. Признавам, че не ми беше никак лесно да взема решение да ви заговоря. Аз не съм някой двуличник, нали така?
Групичка изгонени от стадото мъжки газели се бяха събрали край шосето и ги гледаха с любопитство.
— Какво искаш от мен, Дъг? — запита Донъхю.
— Мислех си дали няма да се намери някаква работа за мен, сър. Нещо неофициално, ако трябва някой да бъде проследен или посетен. Или ако потрябват някакви специални документи. — Донъхю слушаше не особено впечатлен. — Освен това имам един приятел. От службата в Ирландия. Живее в Хараре, аз там не стъпвам.
— Е, и какво?
— Ами опитали се да го наемат. Той е на свободна практика, така да се каже.
— Да го наемат за какво?
— Някакви хора, приятели на негови приятели от Европа, му предложили много мангизи да затвори устата на някаква бяла жена и нейния чернокож приятел горе, край Туркана. Много спешно, от днес за вчера. Тръгване вечерта, пращат му кола.
Донъхю отби в банкета и отново спря.
— Дата?
— Два дни преди убийството на Теса.
— Приел ли е поръчката?
— Разбира се, че не, сър.
— Защо?
— Не е такъв тип. Първо, не посяга на жени. Бил се е в Руанда, в Конго, стига му. Повече не докосва жена.
— Какво е направил тогава?
— Посъветвал ги да говорят с други хора, които не са толкова придирчиви.
— Кои са тия други хора?
— Не казва, мистър Донъхю. Пък и да искаше да каже, аз нямаше да го слушам. Някои неща са твърде опасни, по-добре да не ги знаеш.
— Май нямаш кой знае какво да предложиш.
— Е, той е готов да опише ситуацията в по-широки параметри, ако разбирате какво искам да кажа.
— Не разбирам. Аз купувам дати, имена и места. На дребно. Срещу пари в плик. Не ме интересуват широките параметри.
— Аз мисля, че ако махнем терминологията, той просто иска да каже следното: бихте ли желали да закупите историята за това, което се случи с доктор Блум, включително карта на местността? Само че моят приятел много обича да пише, та той е съставил подробно описание на събитията около езерото Туркана в частта, отнасяща се до доктора, така както са му предадени от неговите познати. Специално за вас при условие, че получи добра цена.
Около колата се бе събрала нова групичка нощни скитници, предвождани от възрастен мъж с дамска шапка с широка периферия и копринена панделка.
— Струва ми се, че това са пълни глупости.
— Не са глупости, сър, това е самата истина. Знам, че е истина.
Донъхю потръпна. Знаеш ли? — помисли си той. Откъде знаеш? Или твоят приятел от Ирландия се казва Дъг Крик?
— Къде е? Описанието на събитията, дето уж го е написал?
— Ще кажа само, че е подръка, сър.
— Ще бъда в билярдната на хотел „Серена“ утре по обяд за около двайсет минути.
— Моят приятел очаква да получи петдесет бона, мистър Донъхю.
— Ще ти кажа колко ще получи, след като видя стоката.
Донъхю шофира цял час, като се мъчеше да избегне дупките по пътя, без да намалява скоростта. Един чакал се стрелна пред фаровете му на път за резервата. Група жени от фермата за цветя наблизо му махнаха на автостоп, но този път той не спря. Дори когато минаваше покрай собствената си къща, той отказа да намали, а продължи право към Британската мисия. Езерната сьомга щеше да почака до утре сутринта.
21.
— Санди Удроу! — провикна се Глория сериозно-закачливо, кокетно изправена, с ръце на кръста, издокарана в новия си пухкав пеньоар. — Крайно време е да развееш знамето.
Тя бе станала рано тази сутрин и дълго се реса с четката за коса, докато той се бръснеше. Момчетата бяха изпроводени на училище с шофьора, после тя му приготви яйца с бекон — нещо забранено по принцип, но от време на време всяко момиче има право да поглези мъжлето си. Сега тя говореше с тона си на училищна директорка, шеговито строг и назидателен, макар тази подробност отначало да убягна на съпруга й, заровен както всяка сутрин в купищата местни вестници.