— Няма нищо, старче. Успокой се. Такива неща стават от време на време. Малко паста за зъби е излязла от тубата, ще я вкараме обратно. Кой казва, че не може да стане? Става всеки ден. Съпругата добре ли е?
— Глория е добре.
— Дечицата?
— И те.
— Много поздрави от всички ни.
— Значи решаваме, че купонът ще бъде направо супер — тъкмо възкликваше въодушевено Глория.
— Да-да, много добре — каза Удроу и давайки си малко време, за да улови нишката на разговора им, се пресегна за хапчетата, които тя го караше да пие всяка сутрин: три таблетки естествени ензими за храносмилане, една капсула рибено масло и половин аспирин.
— Знам, че мразиш да танцуваш, но това не е по твоя вина. Майка ти е виновна — продължи мило Глория. — Няма да позволявам на Елена да се меси повече, особено сега, след онова просташко събиране у тях. Само ще я информирам.
— А, така ли? Хубаво. Значи вие се целунахте и сдобрихте вече. Не знаех.
Глория прехапа устни. Споменът за събирането у Еленини временно помрачи слънчевото й настроение.
— Аз имам приятелки, Санди — изхленчи тя. — Просто имам нужда от тях, да ти кажа честно. Толкова съм самотна иначе, като те няма по цели дни. А с приятелките можем да се посмеем, да си побъбрим, да си направим по някоя услуга. Е, понякога се поскарваме, но после пак се сдобряваме. С приятелките е така. Пожелавам ти и ти да си намериш приятели. От сърце ти го желая.
— Аз имам теб, скъпа! — галантно каза Удроу, като я прегърна за довиждане.
Глория се захвана за работа с цялата енергия и всеотдайност, която бе вложила преди това в погребението на Теса. Тя сформира инициативен комитет от съпруги и служителки на мисията с достатъчно нисък ранг, за да не могат да й се противят. На първо място Гита — един избор, за който се поздрави, защото тъкмо Гита бе станала неволно повод за скарването й с Елена и за ужасната сцена, която последва. Споменът за тази сцена щеше да я преследва, докато е жива.
Партито на Елена бе минало вече — и то в известен смисъл, трябва да се признае, успешно. А пък Санди, както е известно, бе привърженик на това, на танцови забави семейните двойки да се разделят и поотделно да обикалят из стаята. На парти, обичаше да казва той, се прави най-добрата дипломация. И това си беше самата истина. Въпросната вечер Санди беше извънредно чаровен. Нищо, че през по-голямата част от времето те двамата почти не успяха да се видят, освен дето няколко пъти си махнаха с ръка от разстояние и размениха по някое и друго „Ехей!“ на дансинга. Което си беше напълно в реда на нещата, макар че на Глория й се искаше поне веднъж да изтанцуват някое парче заедно, макар и един най-обикновен фокстрот, колкото Санди да хване ритъма. Извън това Глория нямаше почти никакви забележки относно партито, освен може би едно чисто приятелско пожелание към Елена да се поприкрива малко повече на нейната възраст, вместо да остави телесата си да се тресат по такъв ужасен начин… а също и ако можеше бразилският посланик да не си слага така ръката на задника й по време на самбата, но пък, както каза Санди после, те, латинците, са си такива…
Ето защо й дойде като гръм от ясно небе, когато на другата сутрин след партито — по време на което Глория не бе забелязала нищо нередно, ама нищичко, бога ми, а при това тя се смяташе за доста наблюдателна по принцип, — по време на сутрешното кафе в клуба „Мутайга“ онази Елена да вземе да се изпусне, така съвсем между другото, сякаш беше най-обикновена клюка, нещо напълно в реда на нещата, а не истинска бомба, предназначена да разбие целия й живот оттук нататък, Санди предната вечер така се бил усуквал на Гита Пиърсън (това бяха точните й думи), че бедната Гита се била оправдала с главоболие и си тръгнала преди всички — нещо, което според Елена било крайно егоистично от нейна страна, понеже, ако всички почнем да си тръгваме, когато някой се усуче около нас, тогава какъв е смисълът да се устройват празненства, не е ли така?
Отначало Глория си глътна езика. После отказа категорично да повярва на казаното. Какво й стана на тази Елена, моля ви се?! Усуквал й се бил, хайде де! Би ли могла да се изразяваш малко по-точно, Ел? Боя се, че съм ужасно нервирана. Не, няма нищо, моля ти се, говори! Ти вече го каза, сега продължавай, дай да чуем и останалото.
Ами например опипваше я, сопна й се Елена с преднамерено груб език, раздразнена от лицемерната скромност на Глория. Стискаше й циците. Притискаше оная си работа в слабините й през панталона. Какво очакваш да прави един мъж, когато сваля някоя мацка, жено?! Ти сигурно си единствената, дето не знае, че Санди Удроу е най-бесният нерез в тоя загубен град. Или си забравила как подтичваше толкова време около Теса с изплезен език, дори когато беше бременна в осмия месец!