Та на Глория й бяха нужни няколко дни, за да прости на Елена, и то не напълно. Ама пък Елена беше толкова нещастна, помисли си тя, когато великодушието в нея надделя. И как може да е щастлива с тоя ужасен грък, тоя грозен мъник, заради който се впуска във всякакви долнопробни връзки?
Ако не се брои това, другият важен проблем на Глория беше какво точно би трябвало да празнуват. Разбира се, редно беше да бъде някой специален ден — било то Ден на независимостта, Първи май или нещо подобно. Естествено, трябваше да бъде по-скоро, защото междувременно можеше Портърови да се върнат, а не това беше целта на Глория. Тя искаше Санди да бъде в центъра на вниманието. Важен предстоящ празник беше Денят на британската общност, но все пак не беше толкова скоро. Лично тя би предпочела да е Гергьовден, и хайде да убием тоя змей веднъж завинаги! Или пък Деня на Дюнкерк, че да направим един десант на плажа. Или пък някоя годишнина от битките при Ватерлоо или Трафалгар, или Ажанкур — все славни победи на британското оръжие, но за съжаление всички до една над французите, а пък французите, както бе отбелязала кисело Елена, имат най-добрите готвачи в града! Та понеже нито един от тези дни не беше подходящ, тя все пак се спря на Деня на общността.
Глория реши, че е дошло време да приведе в изпълнение своя грандиозен замисъл, заради който й бе нужна благословията на кабинета на върховния комисар. Майк Милдрен беше непредвидим. След като шест месеца бе делил апартамента си с една доста грозновата девица от Нова Зеландия, неотдавна той я бе заменил с красив млад италианец, за който се говореше, че по цял ден се изтягал край басейна в хотел „Норфък“. Тя подбра момента веднага след обяд, когато Милдрен минаваше за най-сговорчив, и му позвъни от клуба „Мутайга“, като мобилизира цялото си лукавство и се закле за нищо на света да не се изтърве да му каже Милдред по погрешка.
— Майк, Глория е на телефона. Как си? Имаш ли една минутка? Или може би две?
Което беше много мило и истински образец на смирение от нейна страна, защото в края на краищата Глория беше съпруга на временно изпълняващия длъжността върховен комисар, макар да не се казваше Вероника Колъридж. Да, Милдред имаше една минутка.
— Е, добре, Майк, ти може би си чул, че аз и още няколко съпруги от мисията сме намислили да организираме голям купон по случай Деня на общността. Санди положително е говорил с теб. Или не е?
— Още не, Глория, но със сигурност ще го направи. Както винаги на Санди за нищо не може да се разчита.
Още нетръгнал сутрин за работа, и вече всичко му щукнало из главата. А пък вечер, като се върне, дай му да се насмуче и да заспи.
— Както и да е, Майк, значи така, на първо място ни трябва една голяма тента. Колкото може по-голяма, с кухня отстрани. Ще поръчаме топъл бюфет, може на крак, но топла храна за гостите и първокласен местен оркестър. Не искам диджей като на Елениното парти, нито пък студена сьомга и закуски. Санди е заделил една доста тлъста сумичка от своите оскъдни представителни, освен това и нашите приятели от Службите обещаха да се бръкнат, което не е лошо за начало, нали така? Следиш ли ми мисълта?
— И още как, Глория.
Нафукан хлапак, помисли си тя. Подражава на господаря си, досущ като него се перчи и надува. Но Санди бързо ще го оправи, само веднъж да му падне в ръцете.
— Та имам два въпроса в тази връзка, Майк. И двата са доста деликатни, но няма как, трябва да ги задам. Първо. Докато Портър го няма, следователно не може твърде да се разчита на неговите представителни пари, тоест тях просто ги няма, ако ми е позволено да го кажа направо, Майк — е, при това положение, дали не може да се отпусне отгоре една целева сумичка, или пък дали Портър не може да бъде убеден от разстояние да задели нещичко?
— А какво е второто?
Ама този млад пуяк наистина е непоносим!
— Вторият въпрос е къде. Като се има предвид мащабът на празненството, а също и огромния размер на тентата и не на последно място политическата значимост на едно такова мероприятие за британската общност в сегашния твърде труден момент, та ето на, ние си мислехме — не Санди, аз си мислех, моят Санди е твърде зает с държавни дела, за да мисли и за тези неща, — та аз си мислех, че най-подходящото място за един страхотен купон в чест на Деня на британската общност би била… напълно естествено, моравата на резиденцията. Майк? — Тя бе обхваната от почти суеверното чувство, че Милдрен се е гмурнал в някаква дълбока вода и е отплувал тихомълком в неизвестна посока.