Удроу също има всички основания да се поздрави. Докато посръбва от четвъртата си чаша уиски за вечерта и наблюдава двойките, които се кълчат под звуците на омразната му музика, той напълно се е вживял в ролята на обветрения морски вълк, завърнал се в родното пристанище, оцелял в бури и житейски битки. Не, Глория, аз никога не съм й се усуквал, на нея или на която и да било друга. Не на всичките ти въпроси. Не, няма да ви дам оръжието, с което да ме унищожите. Нито ти, нито суперкучката Елена, нито пък Гита, тази коварна малка пуританка. Както правилно отбеляза Теса, аз съм човек на статуквото.
С крайчеца на окото си той забелязва как Гита се отърква захласнато о някакъв африкански бог, когото сигурно вижда за пръв път. Красота като твоята е греховна, казва й той наум. При Теса беше така, а сега и при теб. Как може една жена да населява тяло като твоето и да не споделя желанията на мъжа, когото подлудява? А всеки път, когато ти го покажа — с някое съвсем невинно докосване, без да е нещо грубиянско или унизително, — очите ти хвърлят мълнии и ти ми просъскваш така, че всички в стаята да те чуят, да си махна ръцете от теб. После се фръцваш и си тръгваш обидена, а онази суперкучка Елена всичко вижда и помни… Унесът му бе прекъснат от един блед, преждевременно оплешивяващ мъж, който изглеждаше така, сякаш се е загубил, придружен от близо двуметрова амазонка с артистично подрязан бретон.
— Ах, господин посланик, колко мило, че дойдохте! — Той не му помнеше името, но при гърмящата музика оня едва ли щеше да забележи. Удроу се провикна към Глория: — Скъпа, ела да те запозная с новия швейцарски посланик, пристигна само преди седмица. Най-любезно се обади да поднесе почитанията си на Портър, а вместо това попадна на мен, бедният. Съпругата му ще дойде след две седмици, нали така, господин посланик? Е, тази вечер поне ви е широко около врата, ха-ха! Много се радвам да ви видя. Извинете ме, трябва да поздравя и другите гости. Чао!
Диригентът запя, ако протяжният вой на разгонен котарак, който излезе от гърлото му, можеше да мине за пеене. С едната си ръка стискаше микрофона, а с другата галеше главата му, сякаш мастурбираше с него.
— Скъпи, не си ли поне мъничко възбуден? — изпищя Глория, която в този миг профуча покрай него в обятията на индийския посланик. — А аз съм!
Наблизо премина поднос с напитки. С ловко движение на ръката той постави празната си чаша върху него и грабна пълна. Глория се носеше обратно към дансинга, този път подръка с обаятелния, безскрупулно подкупен Морисън М’Гамбо, известен още като министър Аванта. Удроу се оглеждаше унило наоколо за някоя по-нормално сложена самка, която да покани на танц. Това съзнателно въздържание му идваше множко. Писна му да се пъчи важно наоколо, докато другите се забавляват. Чувстваше се като най-несръчния, най-негоден любовник, на който една жена би могла да налети. Припомни си вечното опяване на баща си: „Не прави така, прави иначе!“ или „Удроу, престани, за бога!“, с което бе израсъл от петгодишен.
— Казах, че цял живот се опитвам да избягам от себе си! — чу се да крещи той в лицето на смаяната си партньорка, гърдеста датчанка от някаква хуманитарна агенция на име „Фит“, „Флит“ или нещо подобно. — Винаги съм знаел от какво бягам, но никога към какво се стремя. А вие? Казах, а вие? — Тя се засмя и поклати глава. — Мислите си, че съм или луд, или пиян, така ли? — изрева той. Тя кимна. — Тук грешите. Аз съм и двете! — Тая е приятелка на Арнолд Блум, досети се той. Ама че история! Кога, за бога, ще приключи всичко това? Сигурно го бе казал на глас, и то достатъчно силно, за да го чуе и тя през думкането на оркестъра, защото я видя как сведе очи и отговори: „Никога“ с такава набожност, каквато добрите католици обикновено запазват само за споменаване името на папата. Останал отново сам, той се запъти към масите с бежанци, скупчени на малки групички, оглушени от гърмящата музика и зашеметени сякаш от паднала бомба. Време бе да хапне нещо. Докато крачеше, той разхлаби папийонката си и я остави да виси от яката на ризата.