— Определението за джентълмен, както казваше баща ми — обясни той на една недоумяваща чернокожа Венера, — е мъж, който сам си връзва папийонката.
Гита си бе извоювала едно ъгълче на дансинга и с две миловидни чернокожи момичета от Британския съвет въртяха ханшове в пълна забрава. Към тях като в самодивски танц се присъединиха и други момичета и скоро целият оркестър стоеше на ръба на подиума и им подвикваше „йе, йе, йе!“, докато момичетата се пляскаха взаимно по дланите, после се извъртаха и си удряха дупетата едно в друго и само един господ знае какво си приказваха съседите, истински късмет, че Глория не ги бе поканила и тях, защото сега по дансинга нямаше да могат да се разминат от наркотрафиканти и контрабандисти на оръжие — вероятно Удроу бе изтърсил тази шегичка на глас пред една група едри мъжаги, защото те избухнаха в гръмогласен смях и веднага се пръснаха да я повтарят пред жените си, и скоро тук-там из тълпата започнаха да се дочуват взривове от кикот.
Гита. Какво, по дяволите, й става пък сега? Всеки път, като я погледна, отмества очи. А докато не я гледам, тя не ме изпуска от поглед. Също като на онова заседание на Политическия отдел. Това е най-смахнатото нещо, което ми се е случвало. Сигурно за пореден път Удроу бе размишлявал на глас, защото един досадник от клуба на име Медоуър веднага се съгласи с него, като добави, че ако младите толкова държат да танцуват по този начин, защо направо не се изчукат на дансинга, че да се приключи работата? Удроу беше на същото мнение и начаса го потвърди с мощен рев право в ухото му, докато лицето му изведнъж се озова срещу това на Мустафа, черния ангел, който стоеше неподвижно, сякаш се опитваше да му прегради пътя, само дето той, Удроу, не отиваше никъде. Удроу с раздразнение забеляза, че ръцете на Мустафа са празни, което му се стори връх на нахалството. Ако Глория от добро сърце е наела тоя беден нещастник да мъкне това-онова, защо, по дяволите, стои изправен срещу мен като гузната ми съвест, с празни ръце, ако не се смята някакъв сгънат лист хартия в едната, а устата му се движи беззвучно като на риба в аквариум?
— Казва, че трябва да ти предаде нещо — извика Медоуър в ухото му.
— Какво?
— Много спешно, важно и лично. Някаква красива девица била влюбена до уши в теб и те чакала да я обладаеш.
— Мустафа ли каза това?!
— Какво?
— Попитах, „Мустафа ли каза това?“
— Е, няма ли да идеш и да видиш коя е? Може да е жена ти! — Медоуър се заливаше в гръмогласен смях.
Или Гита, помисли си Удроу в абсурден пристъп на надежда. Той се поизвърна, Мустафа се приближи и застана плътно до него. Отстрани изглеждаха като двама мъже, които си палят взаимно цигарите. Удроу вдигна ръка и Мустафа почтително положи в дланта му сгънат на четири лист хартия.
— Благодаря ти, Мустафа — изкрещя Удроу, с което искаше да каже: хайде, чупката.
Но Мустафа не се помръдна; очите му настояваха Удроу да прочете веднага написаното. Добре де, майната ти, стой си тук, щом толкова искаш. И без това не четеш английски. Че дори не го и говориш като хората. Той разгъна хартията. Напечатана на принтер. Подпис нямаше.
Уважаеми господине,
Притежавам копие от писмото, с което каните мисис Теса Куейл да избяга с Вас и да Ви пристане. Мустафа ще Ви доведе при мен. Моля, не говорете с никого и елате веднага, защото иначе ще се наложи да изпратя писмото другаде.
Сякаш водна струя за разгонване на демонстранти бе улучила Удроу право в лицето и той напълно изтрезня. Както осъденият по стълбите към ешафода мисли за безброй неща едновременно, така и мозъкът на Удроу, макар и просмукан с уиски, работеше на пълни обороти. Разбира се, преминаването на листчето от ръцете на Мустафа в неговите не бе убягнало от вниманието на Глория, която оттук нататък нямаше да го изпусне и за миг от погледа си. Той й махна успокоително с ръка през дансинга, устните му оформиха нещо, което би трябвало да се разчете като „Няма проблем!“ и покорно тръгна по петите на Мустафа. В този момент за пръв път през тази вечер срещна погледа на Гита, насочен от упор в него; стори му се, че тя премисля нещо.
В същото време той се опитваше да отгатне кой го шантажира; подозренията му се насочиха към присъстващите кенийски полицаи. Разсъжденията му бяха следните: Момчетата в синьо бяха обискирали дома на Джъстин Куейл и бяха открили онова, което той самият напразно бе търсил. Един от тях бе мушнал писмото в джоба си, докато му падне сгоден случай да го използва. Сгодният случай беше тази вечер.