— До кого?
— До британското правителство.
— Теса е отправила ултиматум до британското правителство? До нашето правителство?
— Да предприеме нещо, в противен случай… Тя се чувстваше длъжна пред нас. Пред теб. По силата на своята преданост. Тя беше съпруга на британски дипломат и бе твърдо решена да постъпи като такава. „Най-лесно е да се заобиколи системата и да се вдигне шум. По-трудно е да се реформира системата отвътре. Аз предпочитам трудния начин.“ Тя ми го каза. Беше си набила в главата, че ние, англичаните, имаме повече доблест, повече добродетелност в нашата държавна система, отколкото която и да било друга нация. Нещо, което явно бе наследила от баща си. Тя твърдеше, че Блум също смята, че англичаните ще се справят с проблема при условие, че играят честно. Ако за Англия залогът е толкова голям, нека се обърнем направо към „Трите пчели“ и КВХ. Без конфронтация. Без мръсни номера. Просто да ги убедим да изтеглят препарата от пазара, докато още не е готов. А ако откажат…
— Тя даваше ли им срок?
— Приемаше, че ще отнеме различно време в зависимост от региона — Южна Америка, Близкия изток, Русия, Индия. Но първата й грижа беше Африка. Искаше доказателства, че до три месеца препаратът ще изчезне от пазара. След това глави щели да хвърчат. Не се бе изразила точно така, но това беше смисълът.
— Това ти предаде ли го в Лондон?
— Да.
— И каква беше реакцията на Лондон?
— Реакцията беше на Пелегрин.
— И как реагира той?
— Каза, че всичко това били наивни глупости и дивотии. Каза, че за нищо на света нямало да позволи на някаква внезапно осъзнала се британска съпруга и нейния чернокож любовник да диктуват линията на Форин Офис, пък ако щат, да го обесят. После отпътувал за Базел. Обядвал с хората от КВХ. Запитал ги дали не биха посвили байрака, поне временно, с това лекарство. Те му отговорили, че байрак не се свива току-така и че поне на тях не им е известен безобиден предлог за изтегляне на едно лекарство от пазара. Акционерите им нямало да позволят. Не че някой щял да ги пита, но ако ги попитали, те щели да се възпротивят. Съветът на директорите също нямало да иска и да чуе за такова нещо. Едно лекарство не е готварска рецепта. Не може просто да махнеш една подправка и да сложиш друга, да прибавиш няколко молекули от това вместо няколко от онова. Може единствено да се промени дозировката и пропорцията на съставките, да се засили или отслаби концентрацията, а не да се почва отначало. Ако искаш да промениш едно лекарство, започваш всичко отначало, казали му те, а на такъв напреднал етап просто не се прави така. После отново размахали плашилото на съкращаване на инвестициите си в Англия и увеличаване на армията на безработните.
— А „Трите пчели“?
— Това било предмет на друг обяд, с черен хайвер и шампанско на борда на гълфстрийма. Кени Кей и Бърнард се съгласили, че ако се разчуе, че „Трите пчели“ тровят народите на Африка, това ще означава скандал от международна величина. Единствената възможна тактика била да запазят пълно мълчание, докато учените от КВХ доизпипат формулата и дозировката. Бърнард има две години до пенсия. Доколкото разбирам, е хвърлил око на борда на директорите на „Трите пчели“. А защо не и на КВХ, ако се съгласят да го вземат? Защо да се задоволява с един директорски пост, ако му предложат два?
— Какъв точно е бил доказателственият материал, оспорен от КВХ?
Въпросът накара Удроу да потръпне. Той се наведе напред, обхвана главата си с ръце и започна да масажира скалпа си с върховете на пръстите. Изведнъж тялото му се захлупи върху бюрото, все още с ръце върху главата, а устата му прошепна: „Исусе Христе!“
— Наплискай се с вода — посъветва го Джъстин, поведе го към мивката в коридора и стоя загрижен до него, точно както бе стоял в моргата в Найроби, докато оня повръщаше. Удроу подложи длани под крана и плисна шепа вода в лицето си.
— Доказателственият материал беше огромен — промърмори той, когато отново седна на стола. — Блум и Теса бяха обикаляли села и клиники, бяха разговаряли с пациенти, с техните родители и близки. Къртис усетил, че го следят, и наредил на Крик, който е дясната му ръка, да организира укриването на уликите. Само че Теса и Блум успели да документират и кампанията по укриването. Те се върнали и искали да говорят повторно със същите хора, но тях ги нямало. Всичко беше записано подробно в доклада им — не само как „Трите пчели“ убиват хора, но и как заличават следите. „След разговора ни свидетелят изчезва. След разговора ни свидетелят е арестуван по изфабрикувани обвинения. След посещението ни цялото село е изселено.“ Всичко е описано с най-големи подробности и е изпипано извънредно професионално. Ти наистина би трябвало да се гордееш с нея.