— Какво още е имало между Теса и Блум, дето може да влезе в заглавията на вестниците утре или след шест месеца — завърши той, обзет от самосъжаление.
— Например?
— Блум й беше духовен наставник. Не е ли така? Каквото и друго да й е бил.
— Е?
— Те изповядваха една и съща кауза. Защита на жените и децата. Човешки права. И така нататък. Блум или тези, за които работи, играят ролята на нещо като наблюдатели по тези въпроси. Не е ли така? А Теса… — Удроу започна да се оплита, което не остана скрито от Джъстин. — Теса му беше нещо като помощник. Съвсем естествено, при определени обстоятелства той имаше нужда от юридически съвети.
— Мога ли да знам накъде биеш?
— Става дума за документите. За личните й документи. Тия, дето ти взе. Дето ние ги взехме. Заедно.
— Е, и?
Удроу постепенно се окопити. Та аз съм твой началник, дяволите те взели, няма да тръгна да те моля сега! Нека си изясним ролите веднъж завинаги.
— Искам да получа уверения, че… каквито и документи да е събрала в защита на своята кауза… в качеството си на твоя съпруга, ползваща дипломатически статут… ползваща закрилата на правителството… ще бъдат предадени във Форин Офис. Само при това условие ти позволих да си влезеш в къщата във вторник. Иначе нямаше да отидем.
Джъстин не помръдваше. Докато траеше цялата тази лицемерна тирада, не мигна, нито мускулче не помръдна по лицето му. Осветен в гръб, той остана неподвижен като голия силует на Теса.
— Едва ли е нужно да ти обяснявам какви други уверения очаквам да получа от теб — продължи Удроу.
— Какви други уверения?
— Уверенията ти в абсолютна дискретност. Относно всичко, което знаеш за останалата й дейност… и агитация… за така наречената й хуманитарна дейност, която напълно се беше изплъзнала от контрол…
— От чий контрол?
— Искам да ти кажа само, при всички случаи на нейна намеса в междудържавни отношения ти си също толкова задължен да спазваш конфиденциалност и служебна тайна, колкото и всеки един от нас. Боя се, че това е заповед отгоре. — Последното бе казано с шеговит тон, но нито един от двамата не се засмя. — Заповед на Пелегрин.
Ти самият си в добро разположение на духа, нали, Санди? Като се има предвид, че мъжът й ти живее в къщата…
Джъстин най-после заговори:
— Благодаря ти, Санди. Високо ценя всичко, което правиш за мен. Благодарен съм ти, че ми даде възможност да посетя собствения си дом. Сега обаче трябва да си прибирам наема от Пикадили, където се оказва, че притежавам доста скъп хотел.
При тези думи пред очите на смаяния Удроу той се върна в градината, зае мястото си до Донъхю и продължи играта оттам, откъдето я беше прекъснал.
4.
Британските полицаи са истински агънца, отбеляза Глория. И да не беше напълно съгласен с нея, Удроу с нищо не го показа. Дори Портър Колъридж, колкото и пестелив да бе в отзивите си, ги обяви за „изненадващо цивилизовани, макар и лайна“. А на Глория най-много й харесваше — както възторжено докладва на Елена от телефона в своята спалня, след като ги бе въвела във всекидневната, където тъкмо започваше вторият ден от разпита на Джъстин, — най-много им харесвам това, Ел, че наистина чувстваш, че са дошли да помогнат, а не да причинят болка и да унижат излишно бедния Джъстин! Този Роб е доста апетитно момче — какво ти момче, Ел, истински мъж, не му давам и ден по-малко от двайсет и пет години! А Лесли — това е жена, скъпа, можеш ли да си представиш, жена с мъжко име, колко малко знаем за това, което става в добрата стара Англия! Та Лесли се облича донякъде старомодно, ако трябва да сме откровени, във всеки случай не по последна мода, но ако не се брои това, човек просто не би допуснал, че няма нашето образование. Нямам предвид говора, разбира се, защото днес никой не говори така, както е възпитан от малък. Но иначе се държи абсолютно спокойно и уверено и се усмихва доста приятно; косата й е леко прошарена на места, не много, но се вижда, наистина малко рано е за възрастта й. Тя обаче благоразумно не я боядисва и при това си мълчи, когато няма какво да каже, и на Санди това много му харесва — както той се изразява, умее да запази възпитано мълчание, — не се насилва да говори, колкото да поддържа разговора, щом решат да дадат почивка на бедния Джъстин. Единственият сериозен проблем на Глория беше, че тя просто нямаше никаква представа какво става между тях във всекидневната, тъй като просто не можеше да стои по цял ден в кухнята с ухо, залепено за стената, не е ли така, Ел? Във всеки случай не и когато слугите се навъртат наоколо и могат да ме видят!