Но ако темата на разговорите между Джъстин и двамата полицаи й убягваше, Глория още по-малко си даваше сметка за произтичащото между тях и собствения й съпруг, по простата причина, че той не спомена пред нея нищо по този въпрос.
Встъпителните фрази от диалога между Удроу и двамата полицаи бяха самата любезност. Двамата започнаха с уверенията, че прекрасно разбират деликатността на задачата си, че нямат намерение да се бъркат в живота на бялата общност в Найроби и така нататък. На свой ред Удроу им декларира готовността за сътрудничество от страна на състава на мисията, включително чрез предоставяне на нужните помещения, технически средства и по всякакви други начини, амин. Полицаите обещаха да държат Удроу в течение на следствието през цялото му времетраене, доколкото това не противоречеше на дадените им от Скотланд Ярд инструкции. Удроу твърде находчиво посочи, че всички сме изпратени тук, за да служим на короната, и ако е позволено да наричаме Нейно величество на малко име, защо да не се обръщаме по същия начин и помежду си?
— Та каква е точната длъжностна характеристика на Джъстин в състава на мисията, мистър Удроу? — учтиво запита „момчето“ Роб, пренебрегвайки призива за фамилиарност.
Роб приличаше на бегач в Лондонския маратон — целият мускули, кости и сухожилия. Лесли, която имаше вид на негова по-голяма и умна сестра, носеше със себе си удобна пътна чанта; за миг Удроу си представи, че е пълна с всичко необходимо за оказване на първа помощ при бягането — йод, солни таблетки, резервни връзки за маратонките. Но когато тя я отвори, вътре, доколкото можеше да се види, имаше само един касетофон, празни касети и набор от разноцветни бележници и тетрадки.
Удроу се престори, че мисли. Лицето му се смръщи като на съвестен професионалист, претеглящ внимателно всяка дума.
— Преди всичко той е добрият стар итънски възпитаник на мисията — рече той и всички се засмяха на тази остроумна шега. — Извън това, Роб, той е представител на Обединеното кралство в Комисията за ефективно разпределяне на даренията в Източна Африка. Известна повече със съкращението КЕРДИА — поясни той, сякаш говореше пред аудитория от умствено изостанали. — В първоначалното съкращение „Е“-то трябваше да означава ефикасност, но тъй като повечето местни хора не схващат значението на тази дума, ние я заменихме с нещо по-разбираемо.
— С какво се занимава тази комисия?
— КЕРДИА е относително нов консултативен орган, Роб, със седалище тук, в Найроби. Тя включва представители на всички страни донори, предоставящи хуманитарна помощ в каквато и да било форма на Източна Африка. Членовете й се набират от състава на посолствата и мисиите на всяка от страните; комисията заседава всяка седмица, а веднъж на две седмици излиза с доклад.
— До кого? — запита Роб, без да спира да записва.
— До всички страни членки, разбира се.
— На тема?
— Темата се съдържа в наименованието на комисията, Роб — каза търпеливо Удроу, великодушно пропускайки покрай ушите си не дотам изисканата форма на въпросите. — Тя си поставя за цел подобряване на ефективността, или ако предпочиташ, на ефикасността, в хуманитарната сфера. В този род дейност ефективността е златният стандарт. Разбира се, в основата е състраданието, без него не може — добави той с обезоръжаваща усмивка, която казваше: всички ние сме състрадателни по природа. — КЕРДИА се стреми да даде отговор на деликатния въпрос каква част от всеки долар, предоставен от всяка една страна донор, достига до целта си и каква се губи в резултат от дублиране на институции или нелоялно съперничество между отделните хуманитарни агенции, действащи в конкретния регион. Комисията се старае, ако мога така да се изразя, да се пребори с трите бича за хуманитарната помощ — дублирането на институциите, съперничеството помежду им и липсата на рационалност. КЕРДИА изчислява съотношението между разходи и продуктивност и прави по някоя и друга необвързваща препоръка, тъй като тя за разлика от вас, приятели, не притежава никаква изпълнителна власт и не може да упражнява никаква принуда. — Доверяването на тази мъничка тайна бе придружено с грациозно накланяне на главата встрани. — Аз лично не съм убеден, че създаването на тази комисия беше чак толкова наложително. Но като интелектуална заслуга на нашия уважаван министър на външните работи тя отговаря на определени призиви за по-голяма прозрачност и етичност на външната политика, поради което ние с всички сили се борихме, за да я наложим. Разбира се, чуха се гласове, че това е работа на Обединените нации. Имаше и такива, според които ООН вече изпълнява тази функция. Трети твърдяха, че ООН е част от болестта, а не от лекарството. Кой е прав, преценете сами. — Удроу сви рамене, сякаш ги подканваше да сторят тъкмо това.