— Ами например за това, че вдига прекалено много шум около разни западни компании, включително и британски, дето ограбват народите на Африка, като им вземат луди пари за техническо обслужване, а същевременно ги заливат с неоправдано скъпи лекарства, при това с изтекла годност? Или пък използват африканците като морски свинчета за новите си лекарства — нещо, което се твърди понякога, макар трудно да може да се докаже, ако разбирате какво имам предвид.
— Убеден съм, че Джъстин много се гордееше с хуманитарната й дейност. Съпругите на повечето от нас тук предпочитат, докато ние работим, да си стоят вкъщи. Теса беше изключение от това правило.
— Значи той не й се сърдеше? — настоя Роб.
— Джъстин не се сърдеше никому. Той просто не се поддаваше на чувствата си. Не и на подобни чувства. Може би ако изпитваше някакво чувство, то бе неудобство.
— А вие изпитвахте ли неудобство? Искам да кажа, всички вие в мисията?
— От какво, за бога?
— От хуманитарната й дейност. От специалните й интереси. Те не влизаха ли в противоречие с интересите на правителството?
Удроу си придаде обезоръжаващ вид на дълбоко озадачен.
— Британското правителство никога не се срамува от актове на хуманност, Роб. Би трябвало да знаеш това.
— Сега се учим, мистър Удроу — меко се намеси Лесли. — Нямаме опит. — След като го гледа внимателно в продължение на няколко секунди, през което време любезната усмивка не слезе от лицето й, тя прибра тетрадките и касетофона в чантата и като се извини с неотложен ангажимент в града, предложи да възобновят разговора на следващия ден по същото време.
— Теса споделяше ли с някого, как мислите? — небрежно попита Лесли, докато тримата крачеха към вратата.
— Искаш да кажеш с някой друг освен с Блум?
— Жени приятелки, това имам предвид.
Удроу си даде вид, че напрегнато рови в паметта си.
— Не. Не, не мисля. Поне не се сещам за конкретна личност. Но все пак откъде мога да знам?
— Бихте могли да знаете, ако това е била някоя служителка в мисията. Като Гита Пиърсън например — услужливо му подсказа Лесли.
— Гита? Ах, да, разбира се. Гита. Моите хора погрижиха ли се за вас? Имате ли си кола и всичко останало? Много добре.
Мина цял ден и цяла нощ, преди те да дойдат отново.
Този път не Роб, а Лесли започна разпита; тя стори това с някаква бодрост в гласа, която подсказваше, че след предишната им среща се бяха случили окуражителни събития.
— Теса е имала полов акт преди смъртта си — заяви тя вместо поздрав, докато старателно подреждаше нещата си — моливи, тетрадки, касетофона, гумичката за триене, — сякаш бяха веществени доказателства за пред съда. — Предполага се, че е изнасилване. Това е вътрешна информация, макар че няма да се учудя, ако утре гръмне във всички вестници. Взели са й вагинална проба и веднага са я изследвали под микроскоп, за да се установи дали сперматозоидите са още живи. Били са мъртви, но има основания да се смята, че спермата е от повече от един човек. Може да е цял коктейл. Според нас няма как да се установи със сигурност.
Удроу зарови лице в дланите си.
— За да сме стопроцентово сигурни, трябва да изчакаме нашите умници да се произнесат по въпроса — добави Лесли, без да откъсва поглед от него.
Както предишния ден Роб равнодушно почукваше с молива по едрите си зъби.
— А кръвта по куртката на Блум е на Теса — продължи Лесли със същия безизразен глас. — По предварителни данни, разбира се. Тук могат да определят само кръвната група, нищо повече. Всякакви други изследвания трябва да бъдат направени в Англия.
Удроу тихомълком бе станал прав; така често ставаше на неофициални съвещания, когато искаше да предразположи събеседниците си. Сега той като в полусън отиде до прозореца в другия край на стаята и се престори, че наблюдава неописуемо грозния силует на града в далечината. Чу се единичен гръм, последван от онази неясна миризма на напрежение във въздуха, която предшества проливния африкански дъжд. Напрежението рязко контрастираше с позата му, която беше образец за самообладание. Отстрани никой не можеше да предположи, че две или три капки пот се бяха отделили от подмишниците му и пълзяха надолу по ребрата.
— Куейл знае ли? — запита той и сам се учуди, както може би и ония двамата, как така вдовецът на една изнасилена жена изведнъж се превръща от Джъстин в Куейл.
— Рекохме си, по-добре да го чуе от приятел — отвърна Лесли.
— От вас например — предложи Роб.
— Разбира се.
— Освен това не бива да се изключва — и Лес мисли така, — че двамата с Арнолд може да са се изчукали на сутринта, един вид като за из път. Може да го споменете това пред Джъстин. Вие си преценете.