Това ли е последната капка, от която прелива чашата? — запита се той. Какво още трябва да чуя, преди да отворя прозореца и се хвърля отгоре? Може би това е, което очаквах от нея — да ме отведе отвъд границите на поносимото.
— Този Блум ни е симпатичен — изтърси приятелски заядливо Лесли, сякаш очакваше и Удроу да си признае същото. — Разбира се, трябва да внимаваме и за оня, другия Блум, звяра в човешки образ. Доколкото сме чували, най-спокойните хора са способни на най-отвратителни деяния, ако бъдат предизвикани. Само че от кого е бил предизвикан той, ако изобщо е бил предизвикан?
Лесли замълча в очакване на коментар, но Удроу предпочете да запази мълчание.
— Блум се доближава, доколкото това изобщо е възможно, до идеала за добър човек — настоя тя, сякаш „добър човек“ беше точно определен биологичен вид, нещо като хомо сапиенс. — Той е извършил някои доста добри дела. Не заради признанието, а от вътрешна потребност. Спасявал е човешки живот, рискувал е своя собствен, работил е без пари на ужасни места, крил е хора на тавана си. Нима не сте съгласен с всичко това?
Дали не го дразнеше умишлено? Или просто искаше да чуе мъдрото мнение на един зрял наблюдател на връзката между Теса и Блум?
— Убеден съм, че служебната му биография е безупречна — съгласи се Удроу.
Роб изпръхтя раздразнено, горната част на тялото му се сгърчи от усилието да се овладее.
— Да оставим служебната му биография. Вие лично харесвате ли го, или не? Задавам ви съвършено ясен въпрос.
— Господи — възкликна Удроу през рамо. Този път внимаваше да не истеризира излишно, но във всеки случай успя да придаде на тона си нотка на раздразнение. — Вчера ме питахте дали Джъстин е обичал Теса, днес дали аз харесвам Блум. На толкова лична основа ли се поставя всичко в новата Великобритания?
— Просто ви питаме за вашето мнение, сър — каза Роб.
Може би това „сър“ свърши работа. При първата им среща го наричаха мистър Удроу или, в пристъп на смелост, Санди. Сега минаха на „сър“, с което даваха да се разбере, че те двамата не се смятат за негови колеги, приятели или равни, а просто за скромни служители на закона, неканени гости, които си завират носа в делата на висшата каста, на която дължи общественото си положение и осигурения си живот през последните седемнайсет години. Той сложи ръце отзад на кръста и поизпъчи гърди, после се извърна на токовете си и предизвикателно погледна към двамата.
— Арнолд Блум е много убедителен — обяви той, сякаш четеше лекция. — Има фасон, има чар. Остроумен е, ако ви допада такъв вид хумор. Има някаква особена осанка, особено с тази подстригана брада. За по-впечатлителните души Блум е нещо като африкански национален герой. — След като им сведе до знанието всичко това, Удроу се извърна обратно към прозореца, приканвайки ги е гърба си да си прибират нещата и да опразнят терена.
— А за не дотам впечатлителните? — запита Лесли, която се възползва от обърнатия му гръб, за да го изучи с поглед: ръцете му с привидно равнодушие си даваха кураж една на друга зад гърба му; коляното на единия му крак — този, който не носеше тежестта на тялото — бе свито в самозащита.
— Такива сме малцинство, доколкото мога да преценя — отвърна той с кадифен глас.
— Представям си, че всичко това е доста тревожно за вас, а и донякъде дразнещо, предвид на вашите отговорности като шеф на Политическия отдел при мисията. Всичко това става под носа ви, а вие разбирате, че с нищо не можете да го предотвратите. Искам да кажа, едва ли можехте да отидете при Джъстин и да му кажете „Виж какво, оня брадат чернокож оправя жена ти“ или нещо такова, нали така? Или все пак можехте?
— Ако доброто име на мисията е застрашено от някакъв скандал, аз имам право — по-скоро съм длъжен — да се намеся.
— А намесихте ли се? — Това беше гласът на Лесли.
— В известен, най-общ смисъл, да.
— Разговаряхте с Джъстин? Или направо с Теса?
— Проблемът е там, че за отношенията си с Блум тя имаше най-солиден претекст, както се казва — отвърна Удроу, като се направи, че не е чул добре въпроса. — Този човек е високопоставен лекар, ползва се с голямо уважение в хуманитарната общност. Теса беше негова предана доброволна помощничка. На пръв поглед в това нямаше нищо нередно. Не можех просто така, без всякакви доказателства, да ги обвиня в прелюбодеяние. Най-много бих могъл да им кажа: вижте какво, това прави лошо впечатление, опитайте се да бъдете малко по-предпазливи.
— И на кого го казахте? — попита Лесли, докато си драскаше нещо в тетрадката.