Притиснат натясно и огорчен от поражението си, Удроу инстинктивно потърси подкрепата на шефа на мисията, но както можеше да се очаква, Колъридж му се изплъзна. Предишната вечер, когато Удроу се бе опитал да го открие за един разговор насаме, Милдрен доложи, че шефът му се е заключил на четири очи с американския посланик и не може да бъде безпокоен освен при изключително спешни случаи. А тази сутрин „работеше в резиденцията си“.
5.
Удроу не се даваше лесно. През кариерата си на дипломат се бе справял с най-различни унизителни ситуации и от опит знаеше, че най-доброто поведение е в никакъв случай да не признава, че нещо не е наред. Такава бе тактиката му и в конкретния случай. С няколко къси, лаконични изречения описа сцената в болничната стая. Действително — призна той, донякъде изненадан, че ония двамата толкова се интересуват от всяка подробност на болничния престой на Теса — смътно си спомняше, че една от болните в стаята беше в безсъзнание или просто спеше по време на посещението му. И доколкото не беше в състояние да кърми собственото си дете, Теса доброволно се бе превърнала в дойка за чернокожото бебе. Когато един губи, друг печели.
— Болната има ли си име? — попита Лесли.
— Във всеки случай аз не го знам.
— При нея имаше ли някой друг? Роднина, близък?
— Брат й. Момче на петнайсетина години, от същото село. Така поне ми каза Теса, но не знам доколко можеше да й се вярва предвид на състоянието й.
— Как се казваше братът?
— Не знам.
— А селото?
— Не знам.
— Каза ли ви Теса какво й е на жената?
— Теса през повечето време говореше несвързано.
— Значи през останалото време е говорила свързано — възрази Роб с многозначителна сдържаност. Дългите му крайници бяха престанали да шават нервно; той вече не бързаше за никъде. — Та значи, мистър Удроу, какво ви разправи Теса за болната жена на отсрещното легло в моментите, когато говореше свързано?
— Каза ми, че жената умира. Че болестта й, която тя не назова, била предизвикана от условията, в които живеела.
— СПИН?
— Не каза такова нещо.
— Това е важно, не мислите ли?
— Важно е я!
— Жената била ли е лекувана от тази неназована болест?
— Може да се предположи. Защо иначе ще постъпва в болница?
— От Лорбиър?
— Кой?
— Лорбиър. — Роб произнесе името буква по буква. — Лор като в „лорд“, биър като „бира“. Холандец. От смесен брак. Рижав или русоляв. Около петдесет и пет годишен. Дебел.
— Никога не съм чувал това име. — Докато лицето на Удроу запази каменно спокойствие, стомахът му се сви.
— Видяхте ли някой да я лекува?
— Не.
— Знаете ли дали е била лекувана и с какво?
— Не знам.
— Не сте ли забелязали някой да й дава хапчета или да й поставя инжекция?
— Казах ви: в мое присъствие никой от болничния персонал не се доближи до нея.
Без да бърза, Роб отдели нужното време, за да смели отговора и да формулира контравъпрос.
— А някой, който не е бил от болничния персонал?
— Не и в мое присъствие.
— А във ваше отсъствие?
— Това пък откъде мога да го знам?
— От Теса. От това, което Теса ви е казала, когато е говорила свързано — обясни Роб с широка усмивка; този внезапен прилив на добро настроение подейства на Удроу като смътна заплаха, като знак, че шегата тепърва предстои. — Според Теса болната жена в нейната стая, тази, чието бебе е кърмила, получавала ли е медицинска помощ от когото и да било? — запита той, внимателно подбирайки думите си, сякаш попълваше квадратчетата в някаква забавна телевизионна игра. — Била ли е болната посещавана, преглеждана, наблюдавана, лекувана от някого, било то мъж или жена, чернокож или бял, лекар, немедицинско лице, външно или вътрешно лице, чистач в болницата, посетител или изобщо обикновен човек? — Роб се облегна доволен назад: ха да те видим как ще се измъкнеш сега!
Удроу започваше да си дава сметка за мащаба на изпитанието, на което бе подложен. Какво ли още знаеха, дето засега се въздържаха да разкрият? Името на Лорбиър отекваше в съзнанието му като погребален звън. Какви ли още имена се готвеха да му хвърлят в лицето? Колко ли още можеше да отрича, без да се огъне? Какво ли им бе казал Колъридж? Защо му отказваше подкрепата си, защо се отказваше да сътрудничи? Да не би вече да бе направил пълни самопризнания зад гърба му?