— Спомена нещо, че жената била навестявана от дребни мъже с бели престилки — отвърна презрително той. — Предположих, че й се е присънило. Или че в момента бълнуваше. Не обърнах внимание на думите й. — Нито пък вие трябва да им обърнете някакво внимание, опитваше се да им внуши той.
— Защо са я навестявали белите престилки? Според Теса, искам да кажа според това, което е сънувала?
— Защото те били убийците на жената. В един момент Теса ги нарече съвпаденията. — Реши все пак да им каже истината, но да я представи като налудничаво бръщолевене, достойно за присмех. — Доколкото си спомням, спомена, че го правели от алчност. Искали да я излекуват, но не можели. Пълни глупости.
— Как да я излекуват?
— Това тя не уточни.
— А как са я убили тогава?
— Страхувам се, че и по този въпрос не внесе достатъчно яснота.
— Дали е записала историята?
— Как така да я е записала?
— Може да си е водила бележки. От тетрадка ли четеше?
— Казах ви вече. Поне аз не видях тетрадка.
Роб наклони продълговатата си глава настрани и изгледа Удроу под ъгъл, сякаш се опитваше да види нещо, което до момента му бе убягвало.
— Арнолд Блум не смята, че това са пълни глупости. Нито пък, че тя е бръщолевила несвързано. Арнолд Блум смята, че с всичко, което е твърдяла, Теса е попадала право в целта. Нали така, Лес?
Удроу усети как кръвта се дръпва от лицето му. Но дори при шока от думите им той запази външно самообладание, като опитен дипломат, решен да отстоява позициите си до последен дъх. С усилие намери нужния тон. Вярната доза възмущение.
— Моля? Да не искате да кажете, че сте открили Блум? Не може да бъде!
— Защо, не искате ли да го открием? — Роб се престори на озадачен.
— Не искам да кажа това. Искам да кажа, че вие сте тук с определена задача и че ако сте се срещали е Блум или сте разговаряли с него, законът ви задължава да уведомите подробно Британската мисия!
Но Роб вече клатеше енергично глава.
— Не, не сме го открили, сър. Де да го бяхме открили! Само че попаднахме на негови документи. Въргаляха се из апартамента му. За съжаление нищо сензационно. Записки от разследвани случаи, които биха могли да заинтересуват определени лица. Копия от груби писма, които докторът е изпращал до една или друга лаборатория, фармацевтична компания или университетска клиника. Това е всичко. Нали, Лес?
— Е, не че се въргаляха из апартамента — намеси се Лес. — Всъщност бяха скрити доста внимателно. Част от документите намерихме под задния картон на една картина в рамка на стената. Други — в кухината под ваната. Отне ни цял ден. Почти. — Лесли наплюнчи пръст и обърна нова страница в тетрадката си.
— Освен това този някой си бе забравил колата — напомни й Роб.
— Заварихме апартамента, разпердушинен до основи — съгласи се Лесли. — Никакъв финес. Ровили са като кокошки. Ама да ви кажа право, в днешно време и в Лондон стават такива работи. Появи се, да речем, некролог във вестника или съобщение, че някой е изчезнал безследно, и още същия ден идват бандити и му тършуват из апартамента. Нашите хора от отдела за битови престъпления направо изнемогват. Имате ли нещо против да ви кажем набързо няколко имена, мистър Удроу? — запита тя, вдигна сивите си очи от тетрадката и ги прикова в неговите.
— Моля, чувствайте се като у дома си — прикани ги Удроу, сякаш те се притесняваха.
— Ковач. Жена. Млада. Вероятно унгарка. С черна коса, дълги крака — остава да ми цитираш и обиколката на бюста й, помисли си раздразнен Удроу, — собствено име неизвестно, научен работник.
— Такава не бихте могли да я забравите — вметна Роб.
— Страхувам се, че не си спомням.
— Емрих. Доктор по медицина, научен сътрудник, дипломи от Петербург и Лайпциг, специализация в Гданск. Пол женски. Не разполагаме с физическо описание. Името говори ли ви нещо?
— През живота си не съм чувал за подобна личност. Не познавам никого с такова име, с такъв произход, длъжностна характеристика или квалификация.
— Брей, да му се не види. Вие май наистина не я познавате.
— Следва нашият приятел Лорбиър — продължи Лесли с извинителен тон. — Собствено име неизвестно, произход неизвестен, вероятно на половин холандец или бур, образование и квалификация неизвестни. Данните са от записките на Блум, така че се извиняваме за непълнотите. Трите имена фигурират на нещо като графика или схема, всяко заградено в кръгче, всички налични данни вписани в кръгчето. Лорбиър и двете лекарки. Лорбиър, Емрих, Ковач. Направо да ти се върже езикът. Бихме ви показали копие от схемата, но тъкмо сега не ни се струва много уместно да използваме копирна машина. Познавате добре тукашната полиция. А да ходим в копирно ателие — честно казано, на тях изобщо им нямаме вяра. Нали, Роб?