— Ти обеща да ме изслушаш, когато се пооправя — напомня му тя; гласът й е дрезгав и звучи като чужд.
Двамата не са разговаряли помежду си след посещението му в болничната стая. Той вижда устните й, толкова бледи и уязвими без червило. Вижда блясъка на сивите й очи и този страстен блясък го плаши; всяка страст го плаши, включително и неговата собствена.
— Срещата, за която намеквате, нямаше светски характер — каза той на Роб, избягвайки втренчения поглед на Лесли. — Беше чисто професионална. Теса твърдеше, че е попаднала на документи, които, ако се окажеха автентични, можеха да доведат до сериозни политически последици. Тя ме помоли да се срещнем в клиниката, за да ми ги предаде.
— Как са попаднали у нея? — попита Роб.
— Имаше връзки. Това е всичко, което знам. Връзки в хуманитарните агенции.
— Блум?
— И той. Теса не за пръв път се обръщаше към мисията със сензационни разкрития, както твърдеше тя. Беше й станало нещо като навик.
— Под мисията имате предвид себе си, нали?
— Да, в качеството ми на началник на Политическия отдел.
— Защо не ги е дала на Джъстин да ви ги предаде?
— Джъстин трябваше да бъде държан настрани. Това бе нейно лично решение, а вероятно и негово. — Дали не им казваше прекалено много? Дали нямаше да си навлече още неприятности? Той продължи: — Решение, което аз уважавах. Честно да ви кажа, уважавах всякакви признаци на скрупули у нея.
— Защо не ги е дала на Гита?
— Гита е нова служителка, от местните. Не е подходяща за куриер.
— Значи се срещнахте в болницата — продължи Лесли. — Във фоайето на клиниката за следродова терапия. Защо на такова видно място — двама бели сред всички ония африканци?
Значи сте ходили там, помисли си Удроу в нов пристъп на паника. Били сте в болницата.
— Тя не се боеше от африканците. От белите я беше страх. Не можех да споря с нея. Сред африканците се чувстваше в безопасност, и толкова.
— Тя сама ли ви каза това?
— Досетих се.
— По какво? — Това беше гласът на Роб.
— По отношението й през последните месеци. След като роди мъртвото бебе. Отношението й към мен, към цялата бяла общност. Към Блум. Блум беше безгрешен. Чернокож, лекар, красавец. А също и Гита, тя е половин индийка. — Последното прозвуча леко налудничаво.
— Как ви определи Теса срещата? — попита Роб.
— Изпрати ми бележка на ръка до вкъщи по своя прислужник Мустафа.
— Съпругата ви знаеше ли, че се срещате с нея?
— Мустафа предал бележката на моя прислужник, който ми я донесе лично.
— Значи не казахте на съпругата си?
— Стори ми се, че срещата е поверителна.
— Защо не ви се обади по телефона?
— Кой, жена ми ли?
— Теса.
— Теса не се доверяваше на дипломатическите телефони. И имаше право. Аз също им нямам доверие.
— Защо просто не ви изпрати документите по Мустафа?
— Смяташе да иска от мен уверения и гаранции.
— Защо не ви донесе документите лично? — попита Роб, който явно нямаше намерение да остави въпроса неизяснен.
— По причини, които вече изложих. Тя бе достигнала до едно състояние, в което не вярваше на мисията, не желаеше да има нищо общо с нея, дори да бъде видяна да влиза или излиза от сградата, сякаш се боеше да не се омърси. Вие задавате въпросите си, сякаш търсите логика в действията й. Действията на Теса от последните няколко месеца на живота й бяха лишени от всякаква логика.
— Защо не се е обърнала към Колъридж? Защо само към вас? Вие до леглото й, вие в клиниката… Никого другиго ли не познаваше?
За миг Удроу едва ли не се съюзи с инквизиторите си. Защо тъкмо аз, наистина? — запита той Теса в прилив на гневно самосъжаление. Защото твоята проклета суетност не искаше да ме остави на мира. Защото ти доставяше удоволствие да се унижавам пред теб, да ти обещавам всичко, което пожелаеш, дори собствената си душа, макар да знаеше, че дойде ли денят на истината, аз няма да ти я дам, нито пък ти ще я приемеш. Защото за теб аз олицетворявах всичко гнило в Англия, което ти мразеше. Защото за теб аз бях пример за фалш, за „религиозност без вяра“ по собствените ти думи. Стоим лице в лице на една педя разстояние, аз се чудя защо сме еднакво високи и изведнъж виждам, че покрай стената минава издигнато стъпало и че ти, като останалите жени наоколо, си стъпила на него, за да те види мъжът, който идва да те посети. Лицата ни са едно срещу друго и аз си представям, че отново е Коледа и танцуваме заедно, и аз усещам сладкото ухание на топла трева в косата ти.