Глория доведе Джъстин до телефона и остана до него в угрижена, услужлива поза, докато той казваше — да, така ми е най-удобно, много сте любезен, ще се опитам да се приготвя. В какъв смисъл беше любезен Милдрен и за какво точно щеше да се готви Джъстин, тя така и не разбра. Не, благодаря — каза още Джъстин на Милдрен доста натъртено, с което мистерията се задълбочи още повече, — няма нужда да ме посрещат, аз ще си уредя нещата сам. След което затвори и помоли, малко по-твърдо, отколкото би следвало да се очаква след всичко, което Глория бе сторила за него, да бъде оставен сам в трапезарията, за да се обади на адвокатите си в Лондон за тяхна сметка — нещо, което на два пъти вече бе правил през изтеклите дни, при това и двата пъти без присъствието на Глория. След кратко суетене, което трябваше да мине за демонстрация на дискретност, тя се оттегли в кухнята, за да подслушва, но там се натъкна на Мустафа, който незабелязано се бе промъкнал в къщата през задния вход с две кошници фрезии, набрани по негова инициатива от градината на Джъстин. Глория си намери претекст да нахълта победоносно в трапезарията, с надеждата да хване поне края на разговора му, но той вече затваряше телефона.
Изведнъж, без да усетят как мина времето, всички се оказаха закъснели. Глория бе приключила с обличането, но още не си бе напудрила лицето; вече минаваше обяд, а никой не бе хапнал дори и залък; Удроу ги чакаше отвън във фолксвагена, Джъстин стискаше фрезиите си — вече вързани на приличен букет — в коридора; Джума навираше чиния със сандвичи под носовете на всички присъстващи, а Глория, отново раздвоена, се колебаеше дали да си върже мантилята под брадичката, или да я пусне свободно по раменете си, както правеше майка й навремето.
На задната седалка на фолксвагена, притисната между Джъстин от едната и Удроу от другата страна, Глория тайно си призна наум онова, което Елена вече от няколко дни й натякваше: че се бе влюбила до уши в Джъстин — нещо, което от години не й се бе случвало — и че изпитваше едва ли не физическа болка само при мисълта, че все някой ден той ще трябва да си иде. От друга страна, както с право бе посочила Елена, отпътуването му щеше да й даде възможност да се вземе в ръце и да изпълнява нормално съпружеските си задължения. А ако отсъствието му изостри още повече чувствата й, бе добавила мъдро Елена — е, винаги можеш да предприемеш нещо, докато си в Лондон, нали така!
Пътят през града се стори на Глория по-изровен от всеки друг път, при това тя с безпокойство си даваше сметка за топлия, плътен допир на бедрото на Джъстин до своето. Още преди фолксвагенът да е стигнал до обредния дом, гърлото й беше свито от притеснение, носната й кърпа бе смачкана на мокра от сълзи топка и тя вече не можеше да каже за кого всъщност й е мъчно — за Теса или за Джъстин. Някой отвори отвън задните врати, Джъстин и Удроу скочиха и тя остана сама, с Ливингстън на предната седалка. Мъчейки се да си върне присъствието на духа, тя с радост констатира, че наоколо няма журналисти. Поне засега. Тя проследи с поглед двамата мъже, които се изкачиха по стъпалата към едноетажната гранитна постройка. Джъстин, с шития си по поръчка костюм и гъста черна коса, леко посивяла на слепоочията, която никой никога не го бе виждал да реши, с кавалерийската си походка, с издадено напред дясно рамо — като всички издънки на рода Дъдли, припомни си Глория, — крачеше напред. Защо Джъстин винаги води, а Санди все го следва, помисли си тя. Защо Санди ми изглежда толкова недодялан напоследък — като някакъв иконом или слуга? Крайно време е да си купи нов костюм — с шевиотния прилича на изпаднал частен детектив.
Двамата влязоха във фоайето и тя ги изгуби от поглед. Има да се подписват куп документи, скъпа — бе й казал Санди с тон на превъзходство. За освобождаване на трупа и тъй нататък. Защо се отнася с мен, сякаш съм тъпата му женичка? Да не би да е забравил, че аз уредих цялото проклето погребение! Откъм страничния вход на обредния дом се бе натрупала тълпа от носачи в очакване на ковчега. Разтваряха се врати, към тях заднишком се приближаваше голяма черна катафалка, отстрани на която с огромни бели букви пишеше „КАТАФАЛКА“ за информация на недосетливите. Глория зърна за миг полирано дърво и жълти фрезии, когато ковчегът се плъзна върху откритата каросерия. Сигурно са залепили букета със скоч за капака — как иначе щеше да се закрепи, та капакът нали е изпъкнал? Ах, този Джъстин — за всичко е помислил! Носачите се качиха и катафалката бавно потегли. Глория подсмръкна, после издуха носа си.