— При никакви обстоятелства?
— Доколкото мога да предположа, при никакви.
— А на други държави?
— Доколкото ми е известно, аз не съм гражданин на други държави. — Смехът се възобнови, но тоя път явно в негова подкрепа. — Повярвайте ми, достатъчно трудно ми е да говоря за една държава — още смях, който му даде допълнителен кураж, — искам да кажа, за повече от една не би било…
Докато той търсеше подходящото прилагателно, за да завърши изречението си, тя нанесе поредния си удар. По-скоро серия удари в бързо, безмилостно темпо:
— Трябва ли да сте гражданин на дадена държава, за да имате мнение за нея? Вие преговаряте с други държави, не е ли така? Сключвате споразумения с тях. Легитимирате ги чрез търговски сдружения. Или може би искате да кажете, че за вашата държава съществуват едни морални принципи, а за останалите — други? Какво всъщност се опитвате да ни кажете?
Джъстин отначало се смути, а после се ядоса. Спомни си — прекалено късно наистина — за току-що приключилия си мандат в Босна и за предстоящия в Африка. Той все още се възстановяваше от едното изпитание, а вече трябваше да се готви за следващото, което, както можеше да се предполага, щеше да е не по-малко отвратително. Затова ли се бе върнал за малко в родината — да чете нескопосаните речи на заместник-министъра, а на всичко отгоре и да опира пешкира вместо него! Не, той за нищо на света няма да се остави на някаква красива млада вещица да го хока, унижава и прави за посмешище пред колегите си! В аудиторията продължаваше да звучи хихикане, но то беше някак изчаквателно — нито „за“, нито „против“ който и да било от двамата. Е, добре тогава. Ако ще се боричкаме за симпатиите на публиката, и аз я умея тази игра. Като лош актьор в сапунен сериал, Джъстин повдигна вежди в театрално недоумение и не ги свали повече. Пристъпи напред и протегна ръце с дланите напред, сякаш за да се предпази от някаква въображаема агресия.
— Мила госпожо — започна той и смехът веднага взе неговата страна, — аз смятам… аз силно се боя, че вие се опитвате да ме въвлечете в дискусия относно моята нравственост.
При което аудиторията, без Теса, разбира се, изригна във взрив от аплодисменти. Слънчевият лъч, който я бе огрявал допреди малко, се бе преместил; той можа сега да види лицето й, което беше обидено и враждебно. Внезапно му се стори, че я познава много добре — по-добре, отколкото в този момент познаваше себе си. Разбираше бремето на красотата, проклятието на това да си винаги в центъра на вниманието и осъзна, че е постигнал една нежелана победа. Джъстин, който познаваше собствените си съмнения и неувереност, безпогрешно ги различи и у нея. Красотата я бе принудила да иска винаги да й се чува гласът. Бе проявила моментна дързост, за която вече се разкайваше, но не знаеше как да се върне в изходната си позиция. Джъстин пък си мислеше за ужасяващата глупост, която току-що бе прочел, за надутите, кухи, многословни отговори, които бе дал на въпросите й, и засрамен си казваше: тя е абсолютно права, аз съм свиня; нещо по-лошо — аз съм един застаряващ хитрец от Форин Офис, който подло насъска цялата аудитория срещу горкото младо момиче, чиято единствена вина бе, че следваше естествените си пориви. След като я бе нокаутирал, той панически се втурна да я изправя на крака.
— Ако обаче решим за момент да говорим сериозно — гласът му бе станал твърд и делови; говореше лично на нея, докато смехът в залата утихна, — вие успяхте доста вярно да напипате един въпрос, на който, уви, никой от нас, международните служители, не знае точния отговор. Кои са положителните герои в тази история? Какво е това морална външна политика? Е, добре. Всички сме съгласни, че това, което обединява по-добрите нации и държави в днешно време, е определено понятие за хуманен либерализъм. Но това, което ни разделя, е тъкмо въпросът, който зададохте: кога една държава, смятана за хуманна, става неприемливо репресивна? Какво става, когато тя застраши нашите национални интереси? Кой тогава е хуманистът? Кога, с други думи, е време да натиснем паникбутона и да алармираме Обединените нации, ако изобщо те са в състояние да се притекат, което в случая е друга тема? Да вземем за пример Чечения… или Бирма… Индонезия… три четвърти от страните в така наречения развиващ се свят…
И така нататък. Схоластика от най-долна проба, както сам той на драго сърце би признал, ако се стигнеше дотам, но във всеки случай така й даде възможност да запази достойнството си. Зароди се някакъв дебат, оформиха се страни и се представиха аргументи. Събеседването продължи повече от определеното време, което само по себе си можеше да се смята за триумф.