За негово огромно облекчение обаче тя намери това описание на произхода му за твърде приемливо, при това доста сходно с нейния собствен. Теса му призна, че също се е родила в привилегирована среда. И двамата й родители бяха починали през последните девет месеца, и двамата от рак.
— Тъй че аз съм сираче — заяви тя с престорено безгрижие. — Подходящо за осиновяване от добро семейство. — След което двамата поседяха мълчаливо, без да се поглеждат, но усещаха как близостта им расте.
— Забравих, че съм с кола — внезапно се сети той, сякаш това обстоятелство само по себе си изключваше всякакви други действия от негова страна.
— Къде си я паркирал?
— Никъде. Тя си има шофьор. Държавна е.
— Не можеш ли да му се обадиш?
Сякаш по чудо от ръчната й чанта се появи мобилен телефон, а от джоба му — номерът на шофьора. Той закотви лодката и седна до нея, докато даваше указания на шофьора да се върне в Лондон без него; с това Джъстин си отряза всякакви пътища за връщане — обстоятелство, което не убягна от вниманието и на двамата. След разходката тя го покани в квартирата си и се люби с него. Защо направи това, за кого го бе смятала, докато го правеше, за кого я бе смятал той и кой точно бе всеки един от двамата — го бе попитала Теса, когато дойде краят на седмицата и тя обсипваше лицето му с целувки на гарата, — това бяха все въпроси, на които само времето и практиката можеха да отговорят. Истината е, каза му тя тогава, че го обича и че всичко останало ще си дойде на мястото, когато се оженят. А и Джъстин, обзет от внезапна лудост, направи няколко подобни безразсъдни декларации, които повтори и разви, тласкан от моментното безумие, макар някъде в дълбините на съзнанието му един вътрешен глас да му казваше, че ще дойде ден, когато ще трябва да плаща скъпо за всяка изречена дума.
Теса не криеше, че търси по-възрастен любовник. Подобно на много красиви млади жени, които бе познавал, и на нея й бе втръснало от мъже на нейната възраст. С думи, които тайно го скандализираха и за малко да го отблъснат, тя описа себе си като уличница, лека жена с добро сърце, малко дяволче, но той бе твърде зашеметен от случващото се, за да я укори. Както Джъстин научи по-късно, тя бе усвоила тези изрази от баща си, когото той с времето щеше да започне да ненавижда, без да се издава пред нея, защото тя говореше за него като за светец. Теса имаше неутолима, почти физическа нужда от любовта на Джъстин, нещо като постоянен глад за любов, както му обясни тя, и единственото, което му дойде наум да каже, бе, че той изпитва същото към нея. И по онова време си вярваше.
Първият му порив — четирийсет и осем часа, след като се бе върнал в Лондон — беше да бяга надалеч, без да поглежда назад. Чувстваше се като пометен от ураган, а доколкото бе чувал, ураганите връхлитаха, нанасяха щетите, от които понякога страдаха и невинни хора, и след това утихваха. Изведнъж предстоящото му назначение в оня противен африкански пущинак му се стори едва ли не примамливо. Колкото повече си повтаряше наум любовните обяснения, толкова повече го плашеха те — не, това не е вярно, това не е ролята, която искам да играя. Бе имал многобройни любовни връзки и се надяваше да има още доста, но само при условие, че партньорките му са в състояние да запазят здравия си разсъдък и да не се поддават на коварството на страстите. Нещо повече: той се боеше от нейната вяра, тъй като, бидейки завършен песимист — какъвто му се плащаше да бъде, — той не вярваше в нищо. Не вярваше нито в човешката природа, нито в бог, нито в бъдещето и в никакъв случай в универсалната сила на любовта. Човек си беше зъл по природа и бе осъден вечно да си остане такъв. На света имаше ограничен брой разумни индивиди, към които случайно принадлежеше и Джъстин. Техен върховен дълг, вярваше той, бе да се опитат да предпазят човешкия род от най-ужасните му крайности и пороци, но с едно уточнение: ако двете страни в един конфликт са твърдо решени да се изпепелят взаимно, един разумен човек не би могъл да им попречи, понеже само безогледен злодей е в състояние да предотврати безогледното злодейство. В края на краищата, както уверяваше сам себе си този майстор на възвишения нихилизъм, всички цивилизовани хора са като последния корабокрушенец, който чака да го залее поредната вълна. За Джъстин, който гледаше с най-дълбок скептицизъм на всяка форма на идеализъм, бе двойно проклятие да се остави да бъде въвлечен в авантюра с толкова млада жена, която — макар и приятно освободена в много отношения — не бе в състояние да пресече улицата, без да се запита за моралните аспекти на това действие. Единственият разумен изход си оставаше бягството.