— Ще имате милост над нашия гост, нали, милички? И без това много му се събра напоследък, нали, Джъстин?
След бърза целувка по бузата на Джъстин и театрален поклон към тримата, които като един скачат да й отворят вратата, тяхната тъмничарка напуска килията, натоварена с празните чаши от чая.
За известно време след нахълтването на Глория връзката на разговора се загубва. Тримата дъвчат съсредоточено сандвичите си, Лесли отваря нова тетрадка — този път синя, а Роб с пълна уста изстрелва серия на пръв поглед несвързани въпроси.
— Познавате ли някого, който пуши цигари „Спортсман“? — пита той с такъв тон, сякаш пушенето на цигари „Спортсман“ само по себе си е углавно престъпление.
— Не, доколкото си спомням. Ние и двамата ненавиждахме цигарения дим.
— Нямам предвид някой, който непременно да ви е бил на гости, а изобщо.
— Не, не познавам такъв.
— Познавахте ли някого, който притежава всъдеходен пикап с удължено шаси, зелен на цвят, в добро състояние, с кенийски регистрационни номера?
— Върховният комисар се хвали, че има брониран джип, който не съм виждал, но едва ли имате предвид нещо подобно.
— Има ли между познатите ви мъже някой над четирийсет, с войнишка стойка, добре сложен, със слънчев загар и лъснати обувки?
— Боя се, че не се сещам — признава Джъстин, който вътрешно се усмихва, доволен, че разговорът се е изместил от опасната зона.
— Чували ли сте за някакво място, наречено Марсабит?
— Струва ми се, че да. Точно така. Марсабит. Чувал съм, разбира се. Защо питате?
— Аха. Добре. И ние сме чували. Та къде се намира?
— В периферията на пустинята Халби.
— Значи източно от езерото Туркана?
— Ако не ме лъже паметта, там някъде. Някакъв административен център. Сборище на скитници от целия северен район.
— Били ли сте там?
— Уви, не.
— Познавате ли някого, който е бил?
— Не, не мисля.
— Имате ли представа какви условия предлага Марсабит на изморения и угрижен пътешественик?
— Мисля, че има нещо като хотел. И полицейски участък. И природен резерват.
— Но никога не сте ходили там? — Не, Джъстин не е бил там. — Нито пък сте изпращали някого? Двама души, ако трябва да бъдем точни. — Не, Джъстин не е изпращал никого. — Че откъде тогава познавате мястото? Да не сте ясновидец?
— Когато получа назначение в дадена държава, отделям време да проуча картата.
— До нас достигат приказки, Джъстин, за някакъв зелен всъдеходен пикап с удължено шаси, който уж бил пренощувал в Марсабит два дни преди убийството — търпеливо обяснява Лесли, когато ритуалният изблик на агресивност затихва. — С двама бели пътници, които по описанието приличат на ловци. Яки, добре сложени, горе-долу на ваша възраст, с дрехи в маскировъчен цвят и лъснати обувки. Роб вече ги описа. Не са разговаряли с никого освен помежду си. Не са флиртували с групата шведски туристки на бара. Купили си всичко от магазинчето при хотела. Гориво, цигари, бира, храна за няколко дни. Цигарите били „Спортсман“, бирата „Уайткап“ в бутилки. „Уайткап“ се продава само в бутилки, не в кутии. Отпътували на следващата сутрин, готвели се да прекосят пустинята. При условие, че са карали непрекъснато, до вечерта щели да стигнат бреговете на Туркана. Може би чак до залива Алия. В близост до мястото на убийството са намерени празни бирени бутилки. Марка „Уайткап“. И фасове от цигари „Спортсман“.
— Мога ли да попитам дали хотелът в Марсабит има книга за гости, или това би било твърде опростенчески поглед върху нещата? — пита Джъстин.
— Страницата липсва — обявява тържествуващо Роб, който няма търпение да се намеси в разговора. — Откъсната е. И не само това: персоналът на хотела в Марсабит не помни нищо. Толкова са уплашени, че не помнят и собствените си имена. Някой си е побъбрил с тях насаме, както предполагаме. Вероятно същите хора, които са разговаряли със сестрите в болницата.
Ала това е лебедовата песен на Роб в ролята му на екзекутор на Джъстин Куейл и той самият сякаш си дава сметка за това обстоятелство, защото, докато се мръщи и подръпва нервно ухото си, изражението на лицето му е почти извинително. Междувременно Джъстин се изнервя. Погледът му бяга от Роб към Лесли и отново се връща на Роб. Очаква следващите въпроси и когато те не идват, той задава своя:
— Проверихте ли къде е регистриран въпросният автомобил?