— Боя се, че така ще отговоря.
— Теса написва цяла поредица най-остри писма лично до Кени Кей. Всички са предадени на ръка и заведени в деловодството или са изпратени с препоръчана поща. Звъни на секретарката му по три пъти на ден и я бомбардира с електронна поща. Опитва се да го пресрещне на входа на резиденцията му край езерото Найваша или пред многобройните лъскави офиси на компанията, но охраната му го предупреждава навреме и той се измъква през задния вход за голямо забавление на персонала. Ама всичко това ти го чуваш за пръв път и нека бог да ти е на помощ!
— Дали ще ми помага бог, или не, всичко това го чувам за пръв път.
— Нещо не си много изненадан…
— Така ли? Колко странно. Аз пък си мислех, че съм изумен. Може би не изразявам чувствата си по подходящ начин — сопва се Джъстин със смесица от гняв и сдържаност, която така изненадва другите двама, че те едновременно вдигат глави и стреснато го поглеждат, сякаш едва ли не се готвят да му отдадат чест.
Ала Джъстин не обръща внимание на реакциите им. Неговите заблуди имат напълно различен произход в сравнение с тези на Удроу. Докато Удроу отчаяно се мъчи да забрави всичко, Джъстин е обсаден отвсякъде от полуизбистрени спомени — кратки реплики между Блум и Теса, които доблестно се е старал да пропуска покрай ушите си, но които сега изплуват в съзнанието му против волята му; постепенно обземащата я ярост, замаскирана с упорито мълчание всеки път, когато името на вездесъщия Кени Кей се произнасяше наблизо — например във връзка с предстоящото му избиране в Камарата на лордовете, за което в клуба „Мутайга“ се разпространяваха всякакви прогнози като за резултатите от конни надбягвания; слуховете за възможно сливане на „Трите пчели“ с някакъв друг многонационален конгломерат с още по-чудовищни размери. Той си припомня за обявения от нея безкомпромисен бойкот на всички продукти на „Трите пчели“ — кръстоносния й поход срещу империята на Наполеон, както иронично го наричаше тогава — от хранителни продукти и перилни препарати, които домашните й прислужници не смееха да купуват под страх от смъртно наказание, до крайпътните заведения и бензиностанции и продаваните в тях горива и моторни масла, които Джъстин нямаше право да използва, поне когато пътуваха заедно; спомни си за гневните й ругатни, щом зърнеше гигантските билбордове на „Трите пчели“ с откраднатата емблема на Наполеон.
— Много се говори за някакви радикални движения, Джъстин. — Лесли вдига глава от изписаните листа пред себе си, за да прекъсне за пореден път хода на мислите му. — Теса заемаше ли радикални позиции? По нашия край радикален значи нещо като терорист. „Ако не си съгласен с тях, сложи им бомбата“ — нещо такова. Ама Теса не беше от тях, нали? Нито Арнолд. Или може би бяха?
Отговорът на Джъстин звучи така, сякаш многократно е редактиран и после педантично наизустен.
— Теса смяташе, че безотговорната гонитба на печалби от страна на големите корпорации ще унищожи планетата, особено регионите на развиващите се и нововъзникналите държави. Под прикритието на инвестиции западните капитали разрушават природната среда, като същевременно издигат на власт прогнили клептократични режими. Такава беше нейната позиция. В днешно време е трудно подобна теза да бъде наречена радикална. Чувал съм тя да се излага в официалните коридори на властта и в институциите на международната общност. Дори в комисията, чиито член съм аз. — За миг Джъстин млъква; пред очите му изплува охраненото тяло на Кени Кей, което се подрусва в открития електромобил по зелената морава на голфклуба „Мутайга“, в компанията на Тим Донъхю — престарелия шпионин номер едно на Британската мисия. — По силата на този аргумент самото предоставяне на финансова помощ за Третия свят си е прикрита експлоатация — продължава той. — От тази помощ печелят единствено страните донори, които получават лихвите от заемите, местните политици и държавни служители, които прибират своя пай във вид на рушвети и комисионни, както и западните предприемачи и търговци на оръжие, които реализират най-тлъстите печалби. А жертви са обикновените хора, особено онези, които са изтласкани от родните си места, бедните и най-бедните. А също и децата, оставени без бъдеще — завършва той с цитат от Теса, докато същевременно си мисли за Гарт.