— Вие лично вярвате ли в това? — пита Лесли.
— Твърде късно е да вярвам в каквото и да било — малодушно отвръща Джъстин, после се смълчава за миг, преди да добави малко по-уверено: — Теса беше наистина рядко явление. Юрист, вярващ в справедливостта.
— Защо бяха тръгнали за разкопките на Лийки? — настъпва Лесли, след като мислено си е отбелязала предишния отговор.
— Може би Арнолд е бил изпратен там от своята неправителствена организация. Самият Лийки не е от онези, дето не се интересуват от благоденствието на местното население.
— Може би — промърморва Лесли, докато замислено си води бележки в зелената тетрадка. — Тя познаваше ли го лично?
— Не мисля.
— А Арнолд?
— Нямам представа. Защо не запитате самия Лийки?
— Мистър Лийки не беше чувал за нито един от двамата до миналата седмица, когато узнал за инцидента по телевизията. Сега той е в Найроби през повечето време, опитва се да придаде по-приемлив вид на режима на Мой, но нещо не му се чува гласът.
Роб търси с очи погледа на Лесли; тя едва забележимо кима с глава. Той се протяга напред и побутва касетофона през масата по-близо до Джъстин — гледай, един вид, да говориш в тази машинка.
— Та какво представлява бялата чума, ако изобщо съществува? — Тонът му е язвителен, сякаш ако наистина има такова нещо, за това е виновен единствено Джъстин. — Бялата чума — повтаря той, след като Джъстин не отговаря веднага. — Какво представлява? Хайде, говори.
Лицето на Джъстин отново е стоически неподвижно. Гласът му се е дръпнал навътре в официалната си черупка. Пътищата, които се откриват пред мисълта му, са изцяло проправени от Теса, но този път той ще ги измине сам.
— Бялата чума е едно от простонародните наименования на туберкулозата — обявява той. — Дядото на Теса навремето умрял от тази болест. Като дете тя присъствала на смъртта му. Теса имаше една книга със същото заглавие. — Той пропуска да добави, че тази книга бе лежала на нощното й шкафче, докато не я прибра в чантата „Гладстон“.
Сега е ред на Лесли да застане нащрек.
— Тя поради тази причина ли проявяваше специален интерес към болестта?
— Не знам да е проявявала специален интерес към някоя болест. Както казах, хуманитарната й работа в гетата предполагаше най-разнородни медицински интереси. Туберкулозата беше една от болестите, с които Теса се сблъскваше непрестанно.
— Но нали дядо й е умрял от туберкулоза, Джъстин?
— Теса презираше пошлата сантименталност, с която тази болест се третира в литературата. — Джъстин говори сякаш на себе си; гласът му е станал неестествено рязък. — Кийтс, Стивънсън, Колъридж, Томас Ман… Тя все казваше, че ако някой намира туберкулозата за романтична, е трябвало да прекара няколко часа край постелята на дядо й.
Роб отново среща погледа на Лесли и тя отново му кима едва забележимо.
— При това положение сигурно ще се изненадате да чуете, че при едно неофициално претърсване на апартамента на Блум открихме фотокопие от старо писмо на Теса, изпратено до директора за маркетинг и пласмент на „Трите пчели“, с което тя го предупреждава за нежеланите странични ефекти на един нов противотуберкулозен препарат, който „Пчелите“ се опитват да пробутат на пазара?
Джъстин не се колебае дори и за миг. Деликатната посока на разпита задейства позадрямалите му инстинкти на дипломат.
— Защо да се изненадам? Организацията на Блум се интересува професионално от всякакви лекарствени препарати, които се предлагат на Третия свят. Медикаментите са в основата на най-големите скандали в Африка. Ако нещо олицетворява най-пълно бездушието на Запада към страданията на африканците, това е ужасяващият недостиг тъкмо на медикаментите, от които има най-голяма нужда, както и безобразно високите цени, на които фармацевтичните компании продават стоката си през последните трийсет години. — Той отново цитира Теса, но този път с нищо не показва, че това е цитат. — Сигурен съм, че самият Арнолд е написал десетки подобни писма.
— Това беше скрито, отделно от останалите — поправя го Роб. — Навито на руло с няколко страници технически описания, от които не разбрахме абсолютно нищо.
— Да се надяваме, че Арнолд ще ви ги дешифрира, когато се върне — отвръща нацупено Джъстин, който дори не си дава труд да прикрие отвращението си от факта, че тия двамата са тършували из вещите на Блум в негово отсъствие и са чели кореспонденцията му.
— Теса имаше собствен лаптоп, нали? — продължава разпита Лесли.
— Да, така е.
— Каква марка?
— Не мога да кажа точно. Знам само, че беше малък, сив на цвят и японски.